Няма нужда от апокалиптични сценарии, а от комплекс мерки, така че бизнесът да инвестира в уменията на кадрите
Сериозни анализи предсказват големи проблеми на българския пазар на труда през следващите 10 г. заради застаряването и намаляването на населението. Колко голям е проблемът и какви са решенията - потърсихме икономиста Адриан Николов.
Трудно се прогнозира с десетгодишен хоризонт, но тези ефекти ги виждаме и днес и няма причина да очакваме, че през 2034 г. ще са качествено по-различни. Дори и най-роботизираната и автоматизирана фабрика се нуждае от работници, съответно липсата им ограничава потенциала за инвестиции в българската икономика, оттам намалява и възможността за растеж.
В този смисъл последиците от намаляването на населението и особено на трудоспособното население са не толкова еднозначно негативни, колкото дават определена насока на развитие на българската икономика, към максимизиране на потенциала на всеки един работещ. С други думи,
трябва да забравим за ръчния труд
и похабяването на човешки потенциал в работа, която може да бъде вършена по някакъв начин от машина. Това обаче значи и че има много голяма нужда от инвестиции в човешки капитал – за да се отървем от ръчния труд, е необходимо работниците да могат да създават повече добавена стойност, да елиминираме неграмотността, да подобрим знанията и уменията на работниците.
Застаряването насочва към същата тенденция– по-малко работещи и повече пенсионери поставя по-голяма тежест върху всеки един за издръжка на пенсионната система.
Което означава, че ще са необходими работници, които създават повече стойност, за да могат да осигуряват достоен живот на тези, които вече не работят. Като цяло няма нужда толкова от апокалиптични сценарии и говорене, колкото от конкретни политики и усилия за нагаждане към демографските реалности.
Предизвикателствата далеч не са непреодолими, но на този етап целенасочени усилия по-скоро липсват. Ефектът от работната ръка, която няма достатъчно знания и умения, е видим по две направления. Единият е в трайната безработица – има хора, които търсят работа, но образованието и уменията им не позволяват да намерят такава за дълги периоди, понякога над година-две. Това значи, че икономиката не ползва потенциала на тези хора, а
те преживяват било на чужд доход,
било с помощ от социалната система
Другият е вътре в самите фирми – понякога липсите, които се възприемат като дефицит на кадри, могат да бъдат преодолени чрез подобряване на уменията и капацитета на вече наетите.
Това ни насочва и към потенциалните решения. За тези извън пазара на труда е необходимо политиките да се насочат към създаване на фундаментални знания и умения, релевантни на търсенето на пазара на труда.
За вече наетите е необходимо да се създадат стимули за работодателите да инвестират в обучения и развитие на умения –
да речем с данъчни облекчения
Тези липси са известни отдавна, но за съжаление, днес не са на дневен ред въпреки видимото забавяне на пазара на труда през последната година.
Колкото до връщането на българи в трудоспособна възраст от чужбина, това вече се случва – от ковид пандемията насам миграционният баланс в повечето области на страната е положителен, тоест повече хора се заселват, отколкото напускат.
За десетилетие обаче населението в трудоспособна възраст
е намаляло с 800 хил. души
- няма как такъв дефицит да бъде преодолян само чрез обръщане на миграционния поток. Просто няма толкова голяма българска диаспора, която е в чужбина, мотивирана само от стандарт на живот, че да се върне заради по-високи доходи.
Също толкова трудно изглежда да се конкурираме за работници от други страни, тъй като отвореният пазар на труда на ЕС означава че този, който може отвън да дойде да работи в България, може да отиде и в Дания, където ще получи далеч по-висок стандарт.
Разбира се, връщането на българи и привличането на чужденци ще създаде условия за разширяване на пазара на труда и съответно за повече инвестиции, но да не се мисли като единствено решение, а по-скоро като част от цялостен комплект мерки, заедно с повишаването на раждаемостта в страната и подобряването на образованието и уменията.
С все по-малко и зле образовани работещи как ще има достойни пенсии след 10 г.?
8
1
12.03.2024
Няма нужда от апокалиптични сценарии, а от комплекс мерки, така че бизнесът да инвестира в уменията на кадрите
Сериозни анализи предсказват големи проблеми на българския пазар на труда през следващите 10 г. заради застаряването и намаляването на населението. Колко голям е проблемът и какви са решенията - потърсихме икономиста Адриан Николов.
Трудно се прогнозира с десетгодишен хоризонт, но тези ефекти ги виждаме и днес и няма причина да очакваме, че през 2034 г. ще са качествено по-различни. Дори и най-роботизираната и автоматизирана фабрика се нуждае от работници, съответно липсата им ограничава потенциала за инвестиции в българската икономика, оттам намалява и възможността за растеж.
В този смисъл последиците от намаляването на населението и особено на трудоспособното население са не толкова еднозначно негативни, колкото дават определена насока на развитие на българската икономика, към максимизиране на потенциала на всеки един работещ. С други думи,
трябва да забравим за ръчния труд
и похабяването на........
© 24 Часа
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Ali Fathollah-Nejad
Rami G Khouri
