За разликите в онази, другата Европа, и България при правораздаването за тежки пътни нарушения говори съпредседателката на сдружение "Ангели на пътя" . Самата тя е загубила брат си в катастрофа. Заедно с други близки на загинали по пътищата на България всеки ден водят битка за по-малко жертви.
- Г-жо Върбанова, вие сте от сдружение “Ангели на пътя”, в което са семейства, изгубили деца и близки в катастрофи. Обявихте кампанията “Написах ти писмо”, в която заедно с глобите от КАТ ще бъдат изпращани писма на родители към загиналите им деца до системни нарушители. Как ви дойде идеята?
- В разговори между представители на КАТ и Петя Иванова, председател на “Ангели на пътя”. Кампанията е наш пореден опит да събудим дълбоко заспалата гражданска съвест на българското общество, показвайки му опустошителните последици, които имат пътните убийства върху семействата на жертвите. Последици, които съсипват физически и психически няколко поколения – родителите на убитите, които за секунди губят смисъла на живота си, техните баби и дядовци, които често не могат да преживеят, че погребват внуците си, както и братята и сестрите им, които цял живот са белязани от едно детство в траур, панихиди, снимки и свещи у дома. Както и в капана на вечния страх за тях, в който остават да живеят родителите им! Как се чака едно дете да се прибере, след като брат му или сестра му вече са били убити на пешеходна пътека или в друга ситуация, за която нямат вина?
Има още много аспекти на психологическата травма, която настъпва в близкото обкръжение на един млад и здрав човек, внезапно екзекутиран на пътя. Никой не се интересува от това и всеки е оставен да се справя сам.
Държавата отпуска точно 2 дни на родителите, чиито деца са убити, след което се очаква те да се върнат на работното си място, да изпълняват обичайните си социални и родителски функции, като междувременно години наред се борят с незаинтересовани институции да си вършат работата. Докато в един момент съдът ги убива и тях, като издава поредната условна присъда!
- Вие непрестанно сте активни в борбата срещу системните нарушители на пътя. Срещате ли разбиране?
- Членовете на нашето сдружение ежедневно пишем по темата в социалните мрежи. Не за да разстройваме хората, а за да осъзнаят, че без масов интерес към нея и широка подкрепа ние няма да успеем да постигнем исканията, които някой ден може да спасят тях и техните деца. Фактът, че когато публикуваме по други теми, има много повече реакции, показва, че проблемът не е във видимостта на публикациите, а в това, че повечето просто не искат да си развалят настроението, камо ли да си загубят от времето, за да се ангажират с действие.
Предвид цифрите на убитите това поведение е необяснимо. Заравяйки главата си в пясъка, не само не е гаранция, че няма да ти се случи и на теб, а дори повишава риска многократно. Ако си от София и някак се самозаблуждаваш, че това се случва предимно по селата, случаи като убийството на Филип в центъра на столицата или на Ани и Явор недалеч от центъра не са ли достатъчни за разбуждане на поне малко гражданска активност? В Пловдив има дори повече катастрофи и убити, отколкото в столицата.
Никой никъде не е застрахован! Случвало ни се е по време на протести пред Съдебната палата, на които сме 10-ина човека, да има познати и да се извиняват, че случайно минавали оттам, не били за протеста, сякаш ги е срам. Колко още деца и млади хора трябва да бъдат убити, за да осъзнае всеки български родител, че тази кауза е повече за живите, отколкото за мъртвите!
Във фейсбук има групи за катастрофи с хиляди членове, някои дори със 140 000! Не разбирам тази патология – да искаш всеки ден да гледаш снимки от катастрофи, да ги коментираш, но да пренебрегваш това, което пострадалите от тях пишат и говорят, и това, което правят, за да не преживява всеки този кошмар да загубиш близък!
- Смятате ли, че инициативата “Написах ти писмо” ще има превантивен ефект?
- Всякакви кампании по темата имат превантивен ефект само върху ограничен кръг от хора – такива, които се интересуват от средата, в която живеем, от това какво общество градим за децата си, как може да го направим по-добро и по-сигурно за всички.
Това обаче предполага определен минимум от обща култура, образование, възпитание, както и респект към държавните институции, призвани чрез контрол да правят така, че ако определени хора не подлежат на корекции чрез административни наказания и престъпленията им рецидивират, да бъдат затваряни в коригиращи институции още преди да убият някой или да го пратят в инвалидна количка.
Акцията ще повлияе върху хора, които случайно един път или няколко пъти са извършили определени нарушения и които, след като ще прочетат нашите писма, имат моралния и интелектуалния капацитет да си дадат сметка, че следващия път това поведение може да убие тях самите!
За съжаление, не вярвам, че ще направи впечатление точно на тези типове, които най-често убиват заради виновното си поведение. Повечето от тях дори няма да прочетат написаното, камо ли да вникнат в него. На част от тях им липсва интелект да разберат какво може да причинят с поведението си. Често са неграмотни или полуграмотни, не гледат новини, не се интересуват от нищо друго освен от битието си. Такива обикновено са пътните убийци без книжки, голяма част от които имат десетки нарушения преди катастрофите, а поради липсата на адекватни наказания продължават да трупат нови дори и след като вече са убили човек.
Доколкото знам, въпреки всички усилия в тази посока в момента около 20 хил. деца не ходят на училище. Но след няколко години част от тях ще се качат на коли и ще се включат в руската рулетка на пътя. В момента пък много други, които също някога не са се научили да четат и пишат, се движат между нас. И после се чудим защо някои не спират на стоп или отнемат предимство!
На други им липсва възпитанието вкъщи през първите години и образователната и коригиращата функция на училището в следващите. През последните десетилетия наблюдаваме тотална дезинтеграция и на семейството, и на образователната система, с всички разрушителни последствия за възпитанието и психиката на децата и младите хора. Това е и една от причините на нашите срещи да настояваме всички шофьори, които имат определен брой нарушения, да полагат общественополезен труд на места, които са свързани с пострадали и жертви на катастрофи – болници, морги, гробища. Всеки казва, че това е добра идея, и дотам, нищо не се случва!
Друга сериозна група пътни убийци са наследниците на богати фамилии, които са възпитавани в чувство на безнаказаност заради парите им. Това са деца, отраснали в семейства, в които проблемите се разрешават ако не с пари, то с много пари. Дори и когато децата им убият човек, такива семейства продължават с този модел – в социалните мрежи се парадира с нови коли, със скъпи покупки и екскурзии и по никакъв начин не се показва каквото и да е съжаление. Инвестира се в най-добрите адвокати, делата се проточват с години и в повечето случаи убийците получават или условни присъди, или такива от няколко години. Ако Кристиан Николов не беше убил Милен Цветков, а друг, изобщо нямаше да е в затвора.
Друг брутален случай, който онагледява наглостта на богатите убийци, е Александър Ковачев, който на 18 ноември 2020 г. убива доведения син на основателката на нашето сдружение Петя Иванова. Убиецът не е лежал и един ден в затвора, а едва отскоро е в ареста. Но не заради тройното убийство, а заради кражба. Извършил е и палеж, и други престъпления, като шокиращото е, че съдебните власти в един град уж нямат информация за престъпленията му в друг град и навсякъде оправдават бездействието си с това, че имал чисто свидетелство за съдимост! Ако трима убити младежи, двама инвалидизирани, кражба за милиони и палежи не са достатъчни, какво друго трябва да направи в България един човек, за да влезе най-после в затвора?
Всички тези хора изобщо няма да се трогнат от написаното, нито от каквото и да е друго казано или прочетено. Затова в държавите, от които взимаме пример, този проблем се решава, когато такива отиват в затвора за десетилетия. Обществото там е преценило, че са му по-важни нормалните хора, които допринасят за неговото благоденствие и сигурност, а не тези, които го съсипват.
- Едно от основните ви искания е експертизите да стават по-бързо. Сега се бавят заради липса на експерти. Как държавата да привлече повече хора?
- Забавянето им е с месеци и години. Пияни, дрогирани и агресивни престъпници за секунди убиват децата и близките ни, а после на държавата ѝ отнема месеци и години да докаже, че те наистина са убити, което е абсолютна подигравка и с убитите, и с техните семейства.
Липсата на автотехнически експерти е проблем, който съществува отдавна, и е престъпно нехайството на институциите и лицата, от които зависи той да бъде решен! Всички политици, които са имали възможността да съдействат за разрешаването му през годините и не са го направили, са индиректни съучастници. Без навременни експертизи делата се бавят толкова, че заедно с последващите никакви или минимални присъди няма никаква спаведливост.
Липсата на автотехнически експерти е проблем, който съществува отдавна, и е престъпно нехайството на институциите и лицата, от които зависи той да бъде решен! Всички политици, които са имали възможността да съдействат за разрешаването му през годините и не са го направили, са индиректни съучастници на убийците на пътя! Защото без навременни експертизи делата се бавят толкова, че заедно с последващите никакви или минимални присъди няма спаведливост за убитите ни деца и близки!
Тематиката е твърде тежка, тестовете и изчисленията - сложни, а когато към това добавим и липсата на мотивиращо заплащане, нормално е да няма интерес у младите хора към тази специалност.
Защо изобщо дела за пътни убийства, които се случват пред свидетели, при които шофьорът е с няколко промила алкохол и със скорост много над позволената, трябва също да зависят от автотехнически експертизи, които се бавят?
14-годишният Филип беше убит на пешеходна пътека, пред много свидетели, на 100 метра от МВР, от шофьор с 2,2 промила и скорост три пъти на разрешената. В други държави дори само единият от тези утежняващи фактори щеше да е достатъчен, за да бъде осъден за десетки години или до живот!
- Често коментирате, че присъдите са в ниските граници. Те обаче са законни, а съдът е независим. Вдигане на минималното наказание ли е решението и кои присъди ви правят най-лошо впечатление с това, че са обидно ниски?
- “Независим” съд в България е виц, който, за съжаление, не е смешен. Както и че България е “правова държава”. Нищо, че е чл.1 от конституцията. Българският съд е независим само на теория, на практика всички сме свидетели колко е зависим и от външни фактори, и от вътрешната политическа конюнктура, и от частни корупционни интереси. Приемат се закони, в които нарочно се оставят вратички и порти, през които “правилните хора” впоследствие да се измъкват законно.
Това, което ние - семействата на убити деца и младежи, подозирахме отдавна - че нарочно се дават присъди в ниските граници, получи потвърждение на една среща със зам.-министъра на правосъдието Георги Николов през февруари. Той каза, че имало такава тенденция, но не отговори на настоятелните ни въпроси кой и защо я задава. Случващото се е повече от скандално – при предвидени от закона 3 до 15 г. затвор често се дават или условни присъди, или 2 г. ефективно.
Друга шокираща практика е, че част от пътните престъпници, убили под влияние на алкохол, наркотици или агресивно и бързо шофиране, изобщо не лежат в ареста. В най-добрия случай остават там 5 месеца, често 2-3. В същото време Десислава Иванчева лежа 8 месеца ефективно в ареста и получи 6 г. в сливенския затвор.
Когато попитахме зам.-министъра защо е така, той каза, че не можело безкрайно да се лежи в ареста, защото се нарушавали правата на тези хора! А правата на убития къде са? Правата на семействата им къде са?
Затова настояваме пътните престъпници, убили под влияние на алкохол, наркотици или агресивно и бързо шофиране, да бъдат задържани в ареста до започване на съдебното дело, а ако държавата е толкова загрижена за правата им, да направи така, че делата им да започват в по-кратки срокове.
Право, насочено към това да защитава правата на престъпници и убийци, като изцяло пренебрегва тези на жертвите и близките им, е твърде криво право и създава чувство на крайно неудовлетворение и ярост, което вече става нетърпимо и в скоро време ще избие някъде!
- Искате и отнемане на книжките на причинилите смърт завинаги. Спомням си, че Катя Лерца, убила полицай в катастрофа, си бе върнала свидетелството за правоуправление още преди старта на делото. Ще има ли ефект подобна мярка? Няма ли просто тези хора да карат без книжки?
- Винаги изрично уточняваме, че се борим само срещу водачите, съзнателно и доброволно предприели действия, довели до тежки травми или смърт на пътя. Ние самите сме шофьори и ясно осъзнаваме, че никой не е застрахован от това да се случи нещо непредвидено с трагичен край. Никой няма намерение да наказва такива хора.
Правим това разграничение, защото често законодатели, политици, общественици и други изтъкват, че “на всеки може да се случи” и като че ли това е сериозен фактор в нежеланието на общество и институции да променят законите и прилагането им така, че реално да има по-малко убити и ранени.
И да, настояваме да бъдат отнемани шофьорските книжки завинаги на пътни рецидивисти с десетки нарушения и такива, които вече са ранили тежко или убили. Защото е повече от логично да бъдат държани далеч от автомобили и пътища.
Знаете ли, че роднини на убити деца от нашето сдружение трябва лично да се борят със зъби и нокти, за да бъдат отнети книжките на убийците поне за няколко години? Защо ние трябва да вършим работата на институциите, в които толкова служители получават заплати?
- Искате по-строги мерки и срещу хората с фалшиви книжки. Какви?
- Тук първо да си отговорим на един прост въпрос. Кое право е по-висше - това на живот на нормалните хора или това всеки да шофира? Защо се приема за изконно човешко право да караш автомобил, ако не притежаваш минимума от грамотност, обща култура, специализирани знания и умения, както и моралните качества да не си опасен за себе си и за околните?
Никой не говори и не разследва факта, че с един клик в интернет се намират десетки обяви за продажба на книжки. Толкова ли не си даваме сметка, че автомобилът, освен средство за придвижване, е и средство за убиване в неправоспособни ръце? Толкова ли струва животът на едно българско дете - между 1000 и 3000 лева?
В тези държави, по които непрекъснато се равняваме, карането с фалшива книжка или без книжка е престъпление, което се наказва със сериозни санкции или ефективен затвор. А у нас и двата случая не носят особено тежко последици за никой!
На теория, ако неправоспособен управлява МПС, се предвижда затвор от 1 до 3 г. и глоба от 500 до 1200 лв. Опитвала съм се да намеря данни дали у нас реално има хора в затвора за шофиране без книжки, но не мога.
- Наскоро общински съветник направи катастрофа, избяга и отказа тест за алкохол и дрога. При него дори не е за пръв път. Трябва ли и първият отказ за алкохол да се криминализира?
- Разбира се, че трябва! Това е една от вратичките, за които споменах преди малко. Оставена е нарочно с идеята всеки, който има желанието, нужните връзки и средства, да може да се измъква безкаказано!
Каква е логиката в това да позволиш на един очевидно пиян и дрогиран шофьор да откаже тест и после да рани или да убие някой? А ако човек има чиста съвест и се притеснява дали случайно точно на него дрегерът няма да покаже фалшиво положителен резултат, от обща култура, вече всеки трябва да е наясно, че кръвният тест впоследствие ще изясни ситуацията.
Като шофьор и пешеходец, определено предпочитам риска от грешно показание и разкарване по лаборатории и институции пред това хиляди потенциални убийци да карат сред нас, докато убият някой на улицата, тротоара или пешеходната пътека!
Ето например как се процедира в Швейцария, разказано ми е от приятели: установява се с дрегер, че водачът е употребил алкохол или наркотици. Задържат колата му и го закарват в най близката болница за кръвна проба. Книжката остава в него, но до 7 дни е дължен да я предаде. Ако резултатът от кръвната проба е над 1,2, му се прави ДНК проба от косъм, с която установяват степента на зависимост. Тази проба си я плаща виновният шофьор и струва 1500 франка. Ако е над допустимата норма, трябва да се направи втора след 3 месеца, като през това време не трябва да консумира алкохол и наркотици. Цялата процедура с глобата, болницата и пробите излиза над 15 000 франка и ако иска да кара отново кола, не употребява около година. През времето, когато е без книжка, регистрационният номер на колата е вкаран в системата на видеонаблюдението и ако те хванат, че управляваш автомобила, глобата се удвоява, срокът на наказанието също.
В Швейцария убитите на милион са 22-ма, в България - 82. И нека да не се оправдаваме, че тук става въпрос за пари и те са богати, а ние - бедни, защото в описания процес няма нещо, което да не може да бъде направено тук и сега. Стига да има воля! А такава няма!
А в България в повечето случаи пияните и дрогираните изобщо не ги хващат, защото са хиляди тези, които се възползват от правовата анархия у нас и нямат притеснения, защото знаят, че дори и да ги хванат, ще се оправят по един или друг начин. Част от тях са досегашните пътни убийци, а други са бъдещите.
Част от тези, които случайно или при акции ги залавят, се отървават с подкупи и въпреки че са очевидно пияни или надрусани, не стигат до тест за дрога и алкохол.
Други пътни рецидивисти директно си плащат за закрила или дори ескорт на полицаи, докато накрая не убият някой случаен човек с лош късмет да се озове на пътя им. Като Димитър Любенов, който на 25.09.2022 г. със 195 км уби един човек и рани двама на околовръстното шосе в София, а през това време полицаи го следват и стават свидетели на инцидента.
- Често се съсредоточаваме върху убитите. Ранените обаче са над 9000 всяка година. Как могат да се намалят и носят ли и самите хора част от вината? Известно е, че не се слагат колани на задните седалки, а по изчисления това ще спаси 100 живота на година, съответно и ще намалят травмите. Какво трябва да се направи?
- Винаги, когато имаме възможност, говорим и за това, че броят на ранените е огромен за мащабите на България и че за последните 20 години над 220 000 души са били леко, средно и тежко ранени.
Част от тях са инвалидизирани завинаги и не могат да работят и да издържат семействата си, друга част са по болници и на лекарства с години, трети живеят с психическите си травми от това да са оцелели в катастрофи, в които са убити техни близки.
Всички тези групи хора са оставени на произвола на съдбата, а институциите, които би трябвало да им съдействат, за да получат някакви обезщетения за лечение, им създават всякакви спънки. Имаме такива примери в нашата група, като един красноречив случай е този на Мартин Петров от Русе, собственик на Пътна помощ, пометен от турски шофьор.
Плашещото е, че през последните десетилетия ранените остават константна величина всяка година, при положение че населението е намаляло с повече от 2 000 000 за последните 30 г., т.е. ранените се увеличават, вместо да намаляват!
Личната отговорност в това да опазиш живота на близките и на околните е водеща и отново зависи от съзнанието на всеки отделен човек. Когато обаче то не работи, е работа на държавата чрез санкции да възпита нарушителите така, че да не поставят собствените си и чужди животи в опасност. В страните, с които се сравняваме, има такива механизми от десетилетия, които са доказали своята ефективност.
Преди години и коланът на първите седалки не беше задължителен, като отне няколко години, докато всички свикнат да го слагат. Чрез напомняния и глоби. Вече никой не дискутира трябва ли, или не. Същото може и трябва да се случи и със задните колани и с всички останали практики, които спасяват човешки животи.
- Не е тайна, че имаме ужасни пътища, но винаги шофьорът излиза виновен, че е карал с несъобразена скорост, дори да не е превишена. Ако това се премахне и стопанинът на пътя почне да носи отговорност, няма ли да се подобрят и пътищата?
- Лошите пътища убиват част от жертвите. Това е безспорно и е лесно обяснимо. Видно е трагичното състояния на голяма част от пътната ни мрежа, която изобщо не съответства на претенциите ни на страна от ЕС. На много места всъщност пътищата ни приличат на такива от държави в Третия свят.
Фактът, че магистрала "Хемус" е започната още през 1974 г. и досега не е изградена и наполовина, е колкото срамен, толкова и показателен за посоката, в която се движим, а тя е стремглаво надолу! В годините непрекъснато се говори за корупция в пътностроителните фирми. Корупция, пряко свързана с управляващите партии и политици.
Доколкото знам, в много други държави стопанинът на пътищата носи отговорност за тях. След като през 2018 г. се срути мостът в Генуа, при което загинаха 40 души, държавата изправи пред съда десетки висши служители на компанията, която го поддържаше, включително и нейния директор. За съжаление, не мисля, че някога това ще се случи у нас.
Проблемът е обаче, че дори и при перфектни пътища нашите деца и близки щяха да бъдат убити, защото в тези конкретни случаи смъртта им е в резултат на нарочно взети решения и арогантно поведение на шофьорите, а не от други фактори, независещи от тях. Част от тях са бяха убити на нови отсечки, на прави пътища, без други коли, които да ги заслепяват или каквито и да е други смекчаващи вината обстоятелства.
Това е и причината да настояваме пътните убийства под въздействия на алкохол, наркотици и нагло шофиране да бъдат считани за предумишлени убийства и да бъдат третирани от закона и от съда като такива!
В различни западни държави това е практиката, затова не говорим за някакъв прецедент, а просто за следване на модели, които работят. Не е нужно да откриваме топлата вода!
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
