Трябва да има нови избори, Сглобката е безпринципна, а ПП-ДБ не свърши нищо
Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА снимка: Авторът
Лекция за демографските проблеми и техните възможни решения в Бургас изнесе проф. дн Антоанета Христова, политически психолог в Институт за изследване на населението и човека към БАН. Тя взе участие в среща на жените от науката и бизнеса, която се проведе в Гранд хотел и СПА "Приморец" в най-женския месец в годината. В дискусията участваха академик Никола Съботинов, председател на БАН, 2008-2012 г. и чл. кор. проф. Александър Костов - координатор национална академична мрежа на БАН, както и кметът на Бургас Димитър Николов. Събитието се организира за девети пореден път от проф. Севдалина Турманова, която е координатор на Регионален академичен център - Бургас на БАН и инж. Видка Вълчева, зам.-председател на Търговско индустриална камара в Бургас, а в залата присъстваха успели дами от различни сфери на науката и бизнес средите.
- Проф. Христова, демографията е една от основните теми в програмата на Димитър Николов през настоящия му мандат. Как се позиционира Бургас според статистиката на картата на страната?
- Доколкото знам, Бургас е обявен за един от най-хубавите градове за живеене и това е национално знание. Въпросът е вече да се пипне структурата. Да се вземат предвид националните и регионалните негативни тенденции като увеличаването на броя на възрастното население. Да се помисли за преструктуриране в сферата на бизнеса, особено на морската индустрия и на грижата за възрастни хора. Да се помисли как университетите максимално да преориентират специалностите си към необходимостта на бизнеса на местно ниво. И може би най-важното - структурата. Направи ми впечатление, че индустрията е по-слаба от останалите големи градове в страната. Аз веднага бих лобирала за промяна на това с цената на всичко, за да има работна ръка и да се развива населеното място с млади хора, които искат да произвеждат добавена стойност и да създават бизнеси.
- Какво трябва да се обърне, за да може тази песимистична прогноза, към която сме се отправили към 2040 г., да стане горе-долу реалистична?
- Много неща трябва да направим. Да започнем с няколко. Написали сме томове с предложения и мерки и това е съвсем сериозно, наистина обемът е такъв. Основните секторни политики са здравеопазване, икономика, регионално развитие, образование. Едно от нещата, които трябва да се направят, е да се работи по отношение на качественото отглеждане на деца и достъпността на детските градини. Майките държат да им е удобно и да знаят, че когато детето стане на определена възраст, няма да се чувстват несигурни. А в момента твърдят, че се чувстват несигурни, когато изпращат детето в детска градина или ясла. Смятат, че там качеството на възпитание не е достатъчно добро, предподавателите трябва да бъдат по-квалифицирани, а процесът на обгрижване да е много по-поддържан и контролиран. Това би ги мотивирало да имат по още едно дете.
Друг фактор, който се отбелязва, касае младите семейства, които искат да се върнат от чужбина. Те си поддържат домовете, но за да се върнат да живеят тук, трябва да имат близко лечебно заведение. Истински разговор с майка от Испания ще ви цитирам, човешки. „Аз живея на място, където лечебното заведение е много близко и се чувствам спокойно и сигурно. В България няма да е така, защото нашето село е далеч от здравния пункт”, ми каза тя. Трябва родителят да е сигурен, че детето му ще има бърз достъп до качествено здравеопазване.
На трето място - сериозната тема за превенция на основните заболявания като рак, инсулти и инфаркти. При толкова висок процент на тези заболявания, ние гарантираме да бъдем на първо място по смъртност. Ако има превенция, ние рязко ще намалим смъртността, което пък веднага ще окаже влияние върху кривата - да достигнем до така мечтаното в демографския процес плато. Трябва да хванете това, върху което най-бързо може да се въздейства. Това в сферата на здравеопазването е въвеждането на задължителни превантивни мерки за тези три основни заболявания.
Регионалното развитие - имаме огромни пространства от неефективно използвана работна ръка и нежелаещи млади хора да работят. В Северозападна България млади момчета, които живеят в кръчмата и получават 300-400 евро от майка си, която гледа деца или възрастни в чужбина. И не желае да отиде да работи за 1200-1500 лв., защото има модерен телефон и се е „качил на черешата”. Това трябва да се промени. Имаме нужда от инвестиции в населени места, където да се осигури транспорт - един от проблемите на инвеститорите; и да се подсили качеството на работната сила.
И не на последно място образованието. То трябва да бъде изключително ориентирано към нуждите на работодателите. Нищо повече и нищо по-малко.
- Министерският съвет гласува, че 56 лекарства за сърдечно-съдови заболявания стават безплатни и се поемат от НЗОК. Това ще повлияе ли на негативната тенденция?
- Не знам какви са тези лекарства. Аз казвам какви трябва да бъдат мерките - превенция. Да се хване проблемът или рискът, много преди той да се прояви. Три са основните сфери - онкология, инсулт и инфаркт.
- Кое е по-доброто, според Вас? Правителство или да ходим на избори?
- Ако трябва мен да питате, първо ще реагирам като човек, а после като експерт. Моето лично мнение е, че трябва да ходим на избори. Така смятам като експерт и като човек. Сглобката е безпринципна, не свърши нищо за държавата в периода, в който ПП-ДБ управляваше. Смятам, че всичко, което е патологично случило се, трябва да приключи. Освен това войната в Украйна приближава към своя край и развръзка. Смятам още, че е съвсем логично Тръмп да смени администрацията, ако дойде на власт. За момента такива са тенденциите, ако не се случи нещо лошо, необичайно и неочаквано. Цялата посока на развитие на Европа е към консерватизъм и патриотизъм. И този вид сглобка, който ни тласна към неолиберализма, трябва съответно да отстъпи място на новата тенденция.
- Добър ход ли бе от страната на Бойко Борисов да не участва в преговорите и консултациите?
- Убедена съм, че той няма интерес да участва. Смятам, че няма и интерес да управлява в този момент.
- Ако отидем на предсрочни избори, как смятате, че ще е разграфен Парламентът?
- Изключително сложно е да се прогнозира заради машините. За мен те променят резултата. Аз съм от хората, които абсолютно не вярват на тези машини от първия ден, в който те се появиха. Боря се с всички възможни законни средства за това да спрат да се използват. Убедена съм, че не контролираме черната кутия и Сглобката е, поне отчасти, резултат на машинното гласуване. Нямаше да се случи това, ако имахме по-реалистични избори, ако бяхме се оставили само на грешката на хартиените бюлетини. При тях също има грешка, но е много по-малка.
- В София наесен ще има ли нови избори?
- Не зная. Разликите обаче са огромни.
*В интервюто са използвани и въпроси на други медии.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
