Наскоро обсъждахме дали частният сектор ще удържи на бързия ръст на разходите за труд, но какво да кажем за публичния сектор? Или по-специално – докога бюджетът ще може да удържа постоянните напъни за увеличаване на заплатите на чиновниците и доколко икономически е устойчиво това?

Миналата седмица с поредното постановление (№79 от 3 април 2024 г.) Министерският съвет увеличава основните възнаграждения на служителите в държавната и общинска администрация с мотива "да се намалят големите различия в заплащането на сходни длъжности". Избраният подход на Министерския съвет (впрочем съвсем правилен) е да се направи анализ на различията и да се разгледат няколко варианта на възможностите да се разпределят около 268 милиона лева за възнаграждения на чиновниците. Всички предложени варианти предлагат по-голям или по-малък ръст на заплатите на значителен дял от държавните служители.

Избран е вариантът, при който служителите получават увеличение на основната заплата с твърда сума между 12% и 18.2 % от новия минимум за съответното ниво. За по-високите нива процентът стартира от 12 и постепенно се увеличава, като достига до 18,2% за двете най-ниски нива (27 и 28). Твърдата сума за нива от 28 до 23 е 200 лв., а след от ниво 22 е приложена стъпка от 5 лева за всяко следващо ниво.

Нарастването на заплатите в държавната администрация поставя поне три проблема: