Въздушен и морски Шенген - въобще не е малко, макар и разбира се, съвсем да не е всичко! Влизането в Шенгенското пространство беше най-голямото предизвикателство пред кабинета "Денков - Габриел". Не местните избори, не критичният момент с директора на "Пирогов", не вотът на недоверие, внесен към края на миналата година, по темата сигурност и отбрана (за първи път в българската парламентарна история беше внесен вот по тези въпроси), нито пък конституционните промени, а именно намирането на решение по Шенгенския казус бе определящо за жизнеността на настоящия редовен кабинет във всичките й аспекти - функционално състояние, авторитет пред съюзниците ни в Европа, способност за решаване на конкретни проблеми, касаещи ежедневието на хората и бизнеса.
Много е важно да се обърне внимание, че на ежедневните проблеми на хората и стопанските субекти и на намирането на решения за тях трябва да се гледа не само от национална, но и от европейска гледна точка. С влизането ни във въздушния и морския Шенген, темата за Шенген въобще стана активна част от вътрешнополитическия дебат в страната. Никога досега не сме стигали до такъв етап, в който този въпрос да има водеща роля за основните политически формации (независимо от позицията им) и де факто цялото ни общество да е ангажирано с настоящето и бъдещето на България от гледна точка на членството в Шенгенското пространство. Какво точно означава членство по въздух и море? Кога ще се стигне до сухопътно членство? Какво губи страната ни, стоейки извън Шенген? Какви точно са правилата за влизане в това пространство? Как чисто политически фактори в ЕС или в отделни страни членки могат да стимулират или да забавят членството на страна, стремяща се към такова, каквато е България?
Влизането на всички тези въпроси във вътрешнополитически оборот определено е полезно, защото това ще даде възможност на повече български граждани да разберат какво точно е Шенгенското пространство. Един много сериозен проблем пред обществото ни като цяло е слабото познаване на наднационалните организации, в които страната ни членува (най-вече ЕС и НАТО). Липсата на такива познания отваря широко вратата за осъществяване на дезинформационни кампании, за разпространение на фалшиви новини и за откровена злоупотреба с политическата легитимност от страна на отделни политически фигури или направо от цели партийни субекти.
Темата за Шенген ще продължи да бъде предизвикателство пред правителството "Денков - Габриел" и след ротацията в началото на март. И това остава така до цялостното завършване на процеса по присъединяването на България. За момента кабинетът показа, че е способен сполучливо да започне разрешаването на един важен и дългогодишен за страната ни проблем, какъвто е влизането в Шенген. До конституирането на тази изпълнителна власт България просто нямаше последователна политика за присъединяване. През годините назад дори е имало напълно несъстоятелни твърдения по отношение на Шенген от бивши министри и вицепремиери - част, от които трайно останали в миналото.
Когато не ти се получава членството, да твърдиш, че е по-изгодно да си отвън, не е политика, а нагла злоупотреба с общественото мнение и директно заблуждаване на българската общественост. Същото е и твърдението, че страната ни не се нуждае от съдействието на Фронтекс за охрана на границата, а трябва да се справя напълно сама. Освен при политици, подобно говорене се е срещало и при някои анализатори - също без логика и аргументи. Основната разлика между сегашното правителство и някои предишни (редовни и служебни) е, че Денков и Габриел показаха в Европа, че влизането в Шенген е абсолютен приоритет за тях и ще го преследват докрай, независимо от неудобствата, с които можеше да се сблъскат и все още може, тъй като процесът е започнал, но що се отнася до края му не всички въпросителни са напълно елиминирани.
Наред с Шенген правителството ще се изправи и пред други предизвикателства през следващите седмици. Конституционните промени предполагат и ремонт на някои ключови закони, но освен това трябва да бъдат направени промени в управлението на общо 16 независими регулатора поради изтекли мандати. Сред тях са Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Националният осигурителен институт (НОИ), Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на личните данни, КПКОНПИ, Конституционният съд (КС), Сметната палата, Висшият съдебен съвет (ВСС) и пр. Общо в управлението на 16-те институции трябва да бъдат избрани около 80 човека, които да поемат отговорност с нови мандати и нови идеи.
Всичко това изглежда като повод за напрежение сред парламентарното мнозинство преди и около ротацията. А подобни ситуации съвсем естествено поставят на изпитание кабинета и неговото функциониране. Засега лидерите на формациите, подкрепящи правителството сякаш предпочитат да говорят повече за самата ротация отколкото за събитията, които ще я съпровождат, основното сред които е избирането на нови хора в управителните органи на регулаторите.
Конституционните промени, бюджетът за 2024 г. и работата за членството в Шенген сплотиха парламентарното мнозинство и изпълнителната власт. Може да се каже, че се оформи тенденция, според която формациите от (не)коалицията търсят решение на проблемите в диалогичен режим, а не както беше по-рано - чрез вдигане на шум през медиите и заявяване на ултимативни или почти ултимативни позиции пред партньорите. За да продължи тази тенденция обаче, ще е необходимо лидерство. Т.е. лидерите в парламента трябва много тясно да се ангажират с избора на нови хора в регулаторите.
Те са тези, които трябва да поемат отговорност за комуникацията и постигането на съгласие за начина за провеждането на избора. Процесът не бива да е хаотичен, а следва да се осъществява организирано. Напълно възможно е да се появят и някакви влияния между попълването на управителните органи на регулаторите и самата ротация, особено ако тя включи и промени в част от министерските кресла. Тази вероятност също следва да бъде осъзната и оценена от лидерите и те следва да имат готово решение, ако се появи и такова предизвикателство.
Особеното що се отнася до промените в управлението на регулаторите е, че те най-вероятно ще са свързани с голям интерес от много хора, които биха искали да заемат тези позиции. Със сигурност вътре в самите политически формации има конкурентни идеи и предложения за кандидати за управителните органи. Различните групи и лобита в самите партии ще трябва първо да намерят компромиси помежду си и едва след това кандидатите да станат част от диалога между (не)коалиционните партньори.
Не би било невъзможно една група от определена формация да хареса повече кандидатите на другата формация, отколкото своите кандидати ако те са от друго лоби. Ето поради всички тези реални или потенциални вероятности ролята на лидерите ще е ключова при попълването на управителните органи на регулаторите. Колкото по-зряло е лидерството при формациите от парламентарното мнозинство, толкова по-плавно и по-безболезнено ще бъде извървян пътят към конституирането на новите ръководства на регулаторните институции.
Ако досега стабилността на управлението зависеше основно от нагласите на подкрепящите формации една спрямо друга, то сега, във връзка с регулаторите, ще зависи най-вече от политическото лидерство и степента на зрялост, която то е постигнало в парламента. Определено има основания за позитивни очаквания, защото много от това, което се случи след конституирането на настоящото управление, би следвало да е допринесло за развитието и утвърждаването на политическото лидерство у нас.
Разбира се, все някакво напрежение около попълването на управителните органи на регулаторите ще има. Без това не може да се мине. Дори е трудно да си го представим. Като цяло обаче процедурата ще премине сполучливо. Знаците в полза на тази прогноза са доста повече, отколкото в полза на нейната противоположност. За опозицията (БСП, "Възраждане", ИТН) и президента Радев остава очакването и надеждата, че европейските избори през юни ще се окажат непреодолимо препятствие пред стабилността на кабинета. Неговият институционален стил и поведение обаче стават все по-видими, така че вероятността всички, споменати по-горе, да останат само с очакванията и надеждите си въобще не е малка.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
