Избухването на Арабската пролет създаде едно от устойчивите положения в иначе променливата геополитическа констелация в региона на Близкия Изток и Северна Африка: антагонизмът между Турция и Египет. Именно арабските вълнения бяха използвани от Анкара, за да може тя да се брандира като лидер на сунитските площадни настроения. Сам бидейки продукт на симбиозата между "развързания" политически ислям и демократичния популизъм (тук тавтологията е семантична, но не и политологична), Реджеп Таийп Ердоган видя възможност в Арабската пролет да дублира своята вътрешно-политическа формула в регионален мащаб. Рухването на старите секуларни режими, често подредени в силно централизирани властови рамки, и заместването им от идейно близки до Турция политически субекти (като Мюсюлмански братя), бе разбирано от Анкара като възможност за установяването на водещата роля и влияние на страната в региона.
Именно Египет обаче, посредством преврата на Абдел Фатах ал-Сиси през 2013-та година срещу тогавашния президент на страната Мохамед Морси, сложи прът в колелото на арабско-сунитските геополитически амбиции на Ердоган. След реабилитирането на ролята на военните в Кайро, което доведе до нова вълна на репресии срещу Мюсюлмански братя в страната, между Египет и Турция зейна идеологическа пропаст, която бързо ескалира в дипломатическа и геополитическа такава. Всеки техен последвал допир - било в региона на Източното Средиземноморие или в конкретни страни като Либия - не само че не свиваше, а напротив - увеличаваше измеренията на разлома между тях. Това доведе до ситуацията, в която Кайро и Анкара приемаха своето съперничество като игра с нулев резултат (zero-sum game).
Както знаем обаче в политиката интересите са по-устойчиви от приятелите и враговете. Но заздравяването на раните, особено когато те са дълбоки като в случая на турско-египетския антагонизъм, изисква време и търпеливи усилия. Именно такива бяха вложени от Турция и Египет през последните две години, за да се стигне до поетапно възстановяване и нормализация на политическите отношения между двете държави. Затова Анкара започна да ограничава политическата и пропагандна дейност на намиращата се в страната египетска квота на Мюсюлмански братя, а външният министър на фараоните Самех Шукри посети Турция в знак на подкрепа след тежките земетресения в страната. Двете държави започнаха да изграждат отношения и със съответните партньори на другата в Либия: първият дипломат на Кайро се видя със стоящия близо до Турция министър-председател на страната Абдул Хамид Дбейба, базиран в Триполи, а турският президент посрещна близкия до Египет председател на либийския парламент в Тобрук Агила Салех.
В основата на това разведряване между Египет и Турция стоят обстоятелства от вътрешен за двете държави характер, както и от регионален такъв.
Египет например си дава ясно сметка за произтичащите ограничения, с които страната се сблъсква, когато приема традиционно финансовата подкрепа на Саудитска Арабия и ОАЕ. В опит да диверсифицира източниците на необходимите парични инжекции, Кайро получи депозит от 3 млрд долара (и обещания за почти още толкова в инвестиции) в началото на 2022-ра година от най-близкия арабски приятел на Турция - Катар. И ако ОАЕ е по-скоро съмишленик и партньор на Кайро в западната ос на външната политика на Египет (спрямо Либия, Тунис, Алжир и Мароко), то Абу Даби влиза в противоречие на интересите на южния външно-политически вектор на фараоните (спрямо Судан, Етиопия и Сомалия).
Подобряването на отношенията с Кайро пък е част от цялостното усилие на Анкара да даде нова перспектива на връзките на Турция както със Саудитска Арабия и ОАЕ, така и с непосредствени съседи като Гърция. С това Анкара имаше две базови цели. Едната, да осигури повече финансова подкрепа за икономиката си - чрез инвестиции от арабските монархии и валутни суап споразумения. Другата, да разкъса обръча от създалата се антитурска коалиция в Източното Средиземноморие, в която влизаха Египет, Израел, Гърция, Кипър и базираната в Източна Либия власт на ген. Халифа Хафтар.
Египет и Турция са и важни икономически партньори един за друг. През 2023-та година търговският им обем е възлизал на 6.6 млрд долара (египетският износ към Турция е бил на стойност 3.8 млрд долара, а турският към Египет - 2.8 млрд долара). В опит да привлече допълнително количество туристи, миналата година Кайро започна издаването на визи за турски граждани директно на границата. В рамките на съвместната си пресконференция в Кайро, Ердоган и ал-Сиси си поставиха задачата да увеличат търговията между двете държави до 15 млрд долара в рамките на следващите няколко години.
Наред със собствената логика на всяка една от двете държави, Египет и Турция, разведряването на отношенията им получи и външен тласък. Такава роля, например, изигра преустановяването на т.нар. Катарска криза. Войната между Хамас и Израел също положи Кайро и Анкара в един лагер, макар двете държави да имат своите нюанси, с които те адресират този конфликт. Неслучайно именно кръвопролитията между Хамас и Израел бяха една от основните теми, дискутирани между президентите Ердоган и ал-Сиси. Двамата се обединяват срещу дислоцирането на палестинци в съседни държави, около необходимостта военните действия да бъдат преустанови и хуманитарните коридори спрямо палестинския анклав - възобновени на пълен оборот. Обявеният Меморандум за разбирателство между Етиопия и Сомалиленд също сближи Анкара и Кайро, този път в критичното им отношение към подобно развитие на обстоятелствата в Африканския рог (ал-Сиси и Ердоган заеха страната на Сомалия, недвусмислено подкрепяйки териториалната цялост на страната, от която, поне формално, е и Сомалиленд). Въпросният документ, чието геополитическо значение за региона сме разглеждали вече тук, цели осигуряването на достъп до Червено море на Адис Абеба срещу евентуалното признаване на независимостта на Сомалиленд. Война в Судан, където военните на ген. Абдел Фатах ал-Бурхан страдат под натиска на Силите за бързо реагиране на Мохамед Хамдан Дагало ("Хемети"), също бива разчетена идентично в Кайро и Анкара, доколкото и двете столици искат да видят като победител в този конфликт редовните въоръжени сили на сахелската държава.
Студеният вятър на неволята, брулещ и Египет, и Турция, доведе до топлите кадри на Международното летище в Кайро вчера, в които Ердоган бе дружески посрещнат от ал-Сиси (и двамата придружени от съпругите си). В рамките на последвалата им пресконференция по-късно през деня, макар без конкретика и обтекаемо, двамата президенти се обявиха за засилване на сътрудничеството между двете държави в сферите на енергийния и отбранителния сектор. Дали обаче това ще се случи, ще разберем, ако Анкара и Кайро разрешат спора около границите на изключителните им икономически зони в Средиземно море, касаещи наличието и експлоатацията на залежи от въглеводороди. Още повече, че Египет и Турция, доколкото и двете държави виждат себе си като енергийни хъбове, захранващи Европа с природен газ, са по-скоро в режим на конкуренция. Показателно за задълбочаването на отношенията им ще бъде и това дали ще се потвърди появилата се преди това информация, че Египет ще закупи турски безпилотни летателни апарати.
Дотогава Турция и Египет могат да бъдат, ако не приятели, доколкото раните в душите трудно заздравяват, то поне поносими един за друг познати. Докато не задуха друг вятър.
Студеният вятър на неволята сближава Египет и Турция
8
1
15.02.2024
Избухването на Арабската пролет създаде едно от устойчивите положения в иначе променливата геополитическа констелация в региона на Близкия Изток и Северна Африка: антагонизмът между Турция и Египет. Именно арабските вълнения бяха използвани от Анкара, за да може тя да се брандира като лидер на сунитските площадни настроения. Сам бидейки продукт на симбиозата между "развързания" политически ислям и демократичния популизъм (тук тавтологията е семантична, но не и политологична), Реджеп Таийп Ердоган видя възможност в Арабската пролет да дублира своята вътрешно-политическа формула в регионален мащаб. Рухването на старите секуларни режими, често подредени в силно централизирани властови рамки, и заместването им от идейно близки до Турция политически субекти (като Мюсюлмански братя), бе разбирано от Анкара като възможност за установяването на водещата роля и влияние на страната в региона.
Именно Египет обаче, посредством преврата на Абдел Фатах ал-Сиси през 2013-та година срещу тогавашния президент на страната Мохамед Морси, сложи прът в колелото на арабско-сунитските геополитически амбиции на Ердоган. След реабилитирането на ролята на военните в Кайро, което доведе до нова вълна на репресии срещу Мюсюлмански братя в страната, между Египет и Турция зейна идеологическа пропаст, която бързо ескалира в дипломатическа и геополитическа такава. Всеки техен последвал допир - било в региона на Източното Средиземноморие или в конкретни страни като Либия - не само че не свиваше, а напротив - увеличаваше измеренията на разлома между тях. Това доведе до ситуацията, в която Кайро и Анкара приемаха своето съперничество като игра с нулев резултат (zero-sum game).
Както знаем обаче в политиката интересите са по-устойчиви от приятелите и враговете. Но заздравяването на раните, особено когато те са дълбоки като в случая на........
© news.bg
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
