"Вие знаете цената на свободата - колко лесно е да я загубиш и колко трудно е да си я възвърнеш." Това са думи на Светлана Тихановская, изречени по време на публичната ѝ лекция във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет.
Лидерът на беларуската опозиция в изгнание бе на посещение у нас по-миналата седмица. А най-точното определение за Тихановская сякаш е "лидер по неволя" - поема щафетата, след като съпругът ѝ, блогърът и опозиционен активист Сергей Тихановский получава отказ да бъде регистриран като кандидат на президентските избори през 2020 година и впоследствие е арестуван и осъден на 18 години затвор. Беларуските власти обаче се оказват по-благосклонни към Тихановская и на нея ѝ е позволено да участва в изборите. Според Централната избирателна комисия на Беларус Светлана Тихановская е получила 10,1% от гласовете, а президентът Александър Лукашенко - 81,4%. Това предизвиква небивали дотогава масови протести, а самата Тихановская е принудена да напусне страната и оттогава оглавява беларуската опозиция зад граница. Така накратко може да бъде описана "кратката и случайна" (по собствените ѝ думи) политическа кариера на една жена, чиято основна амбиция е била да отглежда двете си деца.
Аналогична ситуация се открива и пред руската ѝ "посестрима" - Юлия Навалная, вдовица на починалия в затвора опозиционен лидер Алексей Навални. Скоро след неговата смърт, Навалная бе поканена в Европейския парламент и държа реч пред евродепутатите, което си е сигнал, че и тя, подобно на Тихановская, може да наследи съпруга си в дисидентската му роля.
Какви са перспективите пред опозиционерите в двете държави?
В Русия Владимир Путин отново бе преизбран за президент, този път с рекордните 87% от гласовете, а Европейският съюз "за парлама" осъди провеждането на избори в окупираните украински територии. Президентски избори в Беларус се очакват през 2025 г.
Но нали никой не си въобразява, че диктатор се сваля с избори (дори формално изборите да се водят край на диктатурата)?
И въобще, как се събаря диктатура? Историята, поне през последните 50-ина години, сочи следните начини:
Ако трябва да обобщим, опозициите на режимите в Кремъл и Минск следва да се надяват или на благоприятна геополитическа ситуация, или на военно поражение (Русия в Украйна), или на някакви сериозни вътрешни обществени процеси. А най-добре на комбинация измежду тези фактори.
"Местната почва" не изглежда никак благоприятна за дисидентите.
Ако в току-що отминалите президентски избори в Русия има нещо изненадващо, това са числовите стойности на подкрепата за Владимир Путин. Да, този път имаше и "нововъведения" в самия изборен процес (гласуване в три различни дни за различните области, електронен вот), които можеха да улеснят контрола и манипулациите. Но и самите избори си бяха тест за системата. И резултатът от него предполага засилване на хватката от страна на режима (както и втвърдяване на външнополитическия курс).
През лятото на 2020 година Беларус бе разтърсена от многохилядни протести, които изненадаха мнозина. И с невъоръжено око бе видно, че обществената подкрепа за диктатора Лукашенко се е пропукала. Тогава обаче имаше и логично обяснение: Беларус бе една от много малкото държави в света, където властта тотално игнорира ковид пандемията и последствията не закъсняха. Сега, четири години по-късно, обществото вероятно е доста по-успокоено.
Всичко това предполага и Тихановская, и Навалная да разчитат в голяма степен на помощ от западния, демократичния свят.
А какво прави Западът за техните каузи?
Що се отнася до Русия, там залогът е голям - и преди руската агресия в Украйна, но особено сега. Европа и САЩ се стремят да използват руската опозиция за дестабилизране на режима в Кремъл. Но доколко интересите им съвпадат? Последното, което можеше да се каже приживе за Алексей Навални бе, че той е "западен" човек и демократ (какъвто несъмнено бе Борис Немцов).
В речта си пред Европейския парламент Юлия Навалная подчерта, че милиони хора в Русия са против войната, но бе твърде "сдържана" по отношение на престъпленията на руската армия в Украйна.
"Путин трябва да отговаря за това, което стори на страната ми. Той трябва да отговаря за това, което стори с една съседна, мирна страна. Той трябва да отговаря за всичко това, което стори на Алексей." (Юлия Навалная пред Европейския парламент, 29 февруари 2024 г.)
Тоест, войната е лоша, защото се отразява зле на руския народ, а не защото създава проблеми на Европа (за Украйна да не говорим).
И още:
"Не можете да направите нищо на Путин като приемете една резолюция в повече или още една санкция. Каква е разликата? Не можете да го разгромите с това, че мислите, че той е човек, който има съвест или морал - не е такъв човек и Алексей отдавна го разбра."
Критика в прав текст към "пасивността" на Европейския съюз. И ако се върнем към историята и как може да приключи една диктатура, в случая пътят към разграждането на режима в Кремъл минава през военно поражение в Украйна. Само че Европа не показва достатъчно "мускули" под формата на снаряди за украинската армия. И си остава само със заявленията - "много искаме да помогнем, ама нямаме желание". И на Украйна, и на руската опозиция.
На Запада не му пука за Беларус
Може да звучи грубо, но е така - нито на Европа, нито на Съединените щати им пука за Беларус, респективно за прозападната беларуска опозиция.
Нека да си представим, че (естествено, със западна помощ) Лукашенко е свален от власт и в Минск идва демократично правителство, което желае да присъедини страната към ЕС и НАТО. Близко до ума каква би била реакцията на Москва - вече я видяхме по отношение на Украйна в началото на 2022 година. При такъв сценарий Западът ще бъде въвлечен в още един военен конфликт. Който би му "тежал" повече дори от украинския, предвид факта, че Беларус е с петократно по-малко население от Украйна, респективно, с по-ограничен потенциал да се съпротивлява на руска инвазия.
Помощта, която Европа оказва на Украйна, е крайно недостатъчна и това става все по-очевидно за всички. Липсата на кураж у европейското "лидерство" (Емануел Макрон само загатна евентуално за по-сериозно ангажиране в Украйна и отвсякъде му скочиха) обрича Киев на изоставяне. В такава ситуация какво можем да очакваме, ако на европейските страни им се отвори още един фронт?
Още през 2020 година посочих, че Александър Лукашенко е твърде удобен както за Кремъл, така и за Запада. Едно, заради транзитирането на руски природен газ през територията на Беларус, но също така и ролята на Минск на "буфер" между Русия и НАТО е в интерес на всички.
Западната подкрепа за противниците на режимите в Москва и Минск се оказва до голяма степен лицемерна. Поривите за свобода в двете държави, доколкото удържат натиска на диктатурите, биват допълнително задушавани от "голямата игра". А "Източна пролет" на хоризонта не се вижда. Дори напротив - либералната демокрация търпи все по-сериозни имиджови щети, което допълнително налива вода в мелницата на всеки режим, различен от нея.
Въобще, трудни времена за руските и беларуските опозиционери. Но пък кога ли е било лесно да си опозиция в "руский мир"?
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
