В последно време противниците на агресията на Путин в Украйна и на възраждането на руския империализъм, намират известен повод за радост и оптимизъм в новините идващи от Ереван. Несъмнено най-голямо вълнение предизвикват съобщенията за сериозни търкания между арменското държавно ръководство и Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ). Известно е, че ОДКБ е военен съюз, дирижиран от Руската федерация и рязката ескалация на войната в Украйна през 2022 година предизвика в него и вътрешни напрежения и центробежни сили.
Ще излезе ли Армения от ОДКБ?
В края на месец март 2024 година арменският премиер Никол Пашинян в интервю за гръцкия вестник "Катимерини", заяви че Армения на практика е замразила участието си в Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ).
"Организацията на Договора за колективна безопасност, по наша оценка, не изпълни задълженията си по сигурност към Република Армения, особено в периода 2021-2022 г. Практическият резултат [от тази политика на ОДКБ] се свежда до това, че ние всъщност замразихме участието си в организацията", е казал той, цитиран дословно.
Също така в края на март Пашинян споменава пред същия източник, че към септември 2023 година, Армения няма постоянен представител в ОДКБ.
"Ние не участваме в преговорите на ОДКБ на най-високо ниво. Ние не блокираме решенията на ОДКБ, но и не участваме във взимането им", добави той.
Трябва да се отбележи, че Никол Пашинян обяви по-рано намерението си Армения да напусне ОДКБ, в случай че няма отговори на въпросите на Ереван. Според него организацията "трябва да изпълни своите задължения и да признае зоната си на отговорност".
Към тази категория новини, можем да класираме и съобщението от 08 април 2024 година, че външният министър на Армения - Арарат Мирзоян няма да вземе участие в заседанието на Съвета на министрите на външните работи от страните от Общността на независимите държави (ОНД).
Безспорно би било много приятно Русия да изгуби такъв важен плацдарм като базата си в Гюмри (бившият Ленинакан), но това е много малко вероятно. Независимо от това дали Армения ще остане член на ОДКБ, или не, руският военен контингент пребивава в базата в Гюмри въз основа на двустранен договор между Република Армения и Руската федерация, а не като следствие на членството на Армения в ОДКБ.
Самият Никол Пашинян много ясно заяви, че въпрос за статута на базата не стои на дневен ред. Изявленията за напускане на ОДКБ също са двусмислени. В тях изрично се заявява, че Пашинян ще поиска напускане на ОДКБ от арменска страна, ако Организацията "изпълни своите задължения и да признае зоната си на отговорност". Последното звучи доста заплашително, но по-внимателният разбор говори за това, че арменският министър-председател си е оставил не "вратичка", а доста голям портал, за да може да маневрира.
Работата е там, че ОДКБ може лесно да отговори на този въпрос, като заяви, че зоната на отговорност на доминирания от Русия военен съюз са международно признатите граници на Армения. До този момент никой не е застрашил международно признатата територия на страната и ОДКБ, и Москва в частност, могат да дадат колкото искат гаранции за нея - тя просто не се намира под заплаха. Претенцията на Армения е, че като членка на ОДКБ не е била защитена по време на Втората Карабахска война през 2020 година, известна и като 44-дневната война.
Колкото и странно да звучи конструкцията "международно право" редом с държавата Русия, факт е, че Русия, а заедно с нея и цялата ОДКБ не се намесиха във Втората Карабахска война през 2020 година, защото тя се водеше от Азербайджан на неговата суверенна и международно призната територия в пълно съответствие с международното право.
Правото на Азербайджан да отвоюва окупираните си територии се гарантираше от Устава на ООН и от четири резолюции на Съвета за сигурност. Армения направи отчаяни усилия да въвлече ОДКБ във войната, като обстрелваше главните градове на Азербайджан с ракети "Искандер", които бяха изстрелвани от международно признатата територия на арменската държава. Азербайджан обаче не отговори на тези удари и не нанесе ответни поражения на районите, където бяха дислоцирани ракетите "Искандер". По този начин беше стопена надеждата на арменците, че ще създадат "казус бели" и ще въвлекат ОДКБ във военните действия.
Всички знаем, че Русия не се отличава нито с привързаност към международното право, нито с буквализъм при прилагането му, но в дадения случай позицията й, заедно с тази на останалите страни членки на ОДКБ е безукорна от юридическа гледна точка.
Отделен въпрос е, че през злополучната 2022 година, по време на безредиците в Казахстан през месец януари, намесата на ОДКБ там беше предизвикана по предложение на Армения и на Никол Пашинян, който по това време председателстваше ОДКБ. Много неща останаха неясни около избухването на тези безредици, но още повече - около спешното изтегляне на силите на ОДКБ, в това число и на руските войски.
Общо взето единодушно е мнението, че една от причините президентът Токаев да поиска по-бързото напускане на територията на Казахстан от страна на военния контингент на ОДКБ, е било обстоятелството, че инициатор на интервенцията се оказа Никол Пашинян. Когато арменски министър-председател призовава към военна намеса в тюркска държава, това винаги кара всички да наострят уши, най-меко казано.
Стигна се до там президентът на Казахстан Токаев да декларира, че силите на ОДКБ не са участвали в преки военни стълкновения, а само са охранявали стратегически обекти, докато казахстанските сили за сигурност се справили сами.
"Миротворческият контингент на ОДКБ не участва в контратерористичната операция и не даде нито един изстрел. Арменският контингент охраняваше ВиК службата и хлебозаводът "Аксай", белоруският - летището в Жетъген, таджикският и киргизкият - съответно ТЕЦ-1 и ТЕЦ-2 в град Алмати, руският - ТЕЦ-3 и обектите на телекомуникациите. Имаше заплахи за извършване на терористични актове срещу жизнено важни обекти, затова контингентът беше изпратен именно там. Но най-важното - това ни позволи да освободим свои сили за провеждане на антитерористичната операция", е заявил дословно президентът на Казахстан.
Подобен демарш говори най-вече за това с каква популярност са се ползвали "интернационалистите" от ОДКБ, пристигайки в Казахстан, за да става нужда да се отрича "приносът" им в разрешаването на възникналата ситуация в страната.
В крайна сметка, докато за членството на Армения в ОДКБ в момента може най-вече да се гадае, (за оставането на руската военна база в Гюмри на този етап може и да не се гадае, засега базата си остава в пълния и блясък и величие), то за близките отношения между Армения и Русия по редица въпроси има пълна яснота.
Армения е съюзник на Русия във войната в Украйна и заобикаля санкциите в особено голям размер
Във войната на Русия срещу Украйна, Армения е изцяло на страната на Русия. Привързаността на Армения към получаване на доходи от операции за заобикаляне на санкциите срещу Руската федерация бяха блестящо илюстрирани от Робин Брукс, главен икономист в Института на международни финанси (IIF), бивш главен валутен стратег в Goldman Sachs и старши икономист в Международния валутен фонд (IMF). Той просто публикува в социалните мрежи с диаграма, на която са сравнени износът на Китай, Турция и Европейския съюз за Армения за периода 2019 - 2024 година. Светкавичното нарастване на износа на ЕС за Армения след ожесточаването на санкциите говори само за себе си - Ереван се хвърли да помага на Москва по най-добрия за нея начин. Вносът от ЕС за Армения по чудодеен начин е нараснал пет пъти за броени седмици.
Не без чувство за хумор (всъщност направо саркастично) Робин Брукс написа в социалната мрежа Х:
"В дългата и славна история на арменската митническа полиция никога до сега не е било успешно обработвано такова масово увеличение на доставките нас токи от ЕС. Да не говорим за факта, че цялата тази стока се преопакова и изпраща в Москва, за където е била първоначално предназначена". (Армения отново помага на Русия да заобиколи санкциите на ЕС - икономист от МВФ, "Панта Рей")
Брукс продължи да разяснява масираното заобикаляне на санкциите през целия месец февруари 2024 година, като показваше най-различни много убедителни аргументи, включително забележителното разминаване между казахстанския и арменския износ за Русия - докато износът от Казахстан за Москва намалява стремглаво, износът от Армения за Русия расте даже още по-стремително. Проследяването на профила на Робин Брукс в Х може да има изключителна образователна стойност, особено за хора, които искат лично "да бръкнат с пръст в раната".
Всъщност, ако доказателствата на Робин Брукс за нарушаването на санкциите с арменска помощ са убедителни, но почиващи най-вече на прецизни статистически данни, то има и други данни, които говорят за същото, но вече работят и с имена. Украинските доброволци съставиха цяло досие на едно от "главните упълномощени лица", които осъществяват високодоходния трафик със санкционни стоки от Армения за Русия - Давид Илоян. От техните проучвания става ясно, че:
"Армения интензивно използва морския път между пристанищата Батуми (Грузия) и Новоросийск (Русия), за да реекспортира към Руската федерация стоки, които са обект на санкции. В резултат на това всяка седмица по морския маршрут Батуми - Новоросийск се транспортират 600 двадесет футови контейнера. Всички тези превози се извършват от Armenian Shipping Company.
Така дрехи, автомобили и резервни части за тях, както и медицинско оборудване, произведено от западни компании, се транспортират с кораби, движещи се по посочения маршрут. По-специално, реекспортирани автомобили от Армения се доставят в Русия от САЩ.
Първо транспортът се доставя до пристанището на Поти (Грузия), след това в Армения, където автомобилите преминават митническа регистрация и се съхраняват в град Гюмри. Този град се използва като основен център за задържане на автомобили преди реекспорта им през Грузия за Русия.
Операторът на транспорта по морския маршрут Батуми-Новоросийск е логистичната компания C&M International LLC. Компанията клиент от Армения е Armenian Shipping Company, а фирмата получател от Русия е Black Sea Forwarding LLC.
Интересното е, че шефът и на трите споменати компании е бизнесмен на име Давид Илоян. Всички превози на товари от Армения по морския път Батуми - Новоросийск се извършват само от компанията Armenian Shipping Company. Други арменски компании, които получават поръчки за превоз на товари по този маршрут, в крайна сметка се обръщат към горепосочената компания за доставка на продукти на руския пазар.
Заслужава да се отбележи, че реекспортът на стоки, намиращи се под санкционен режим за Русия, доведе до увеличаване на външнотърговския оборот на Армения. Във връзка с това за първите 7 месеца на 2023 г. стокооборотът между Армения и Русия възлиза на 3,7 милиарда щатски долара, от които 2 милиарда долара се падат на износа от Армения за Русия. Стокооборотът между Армения и Русия се е увеличил със 70% в сравнение със същия период на миналата година. Заради реекспорта за Русия, икономиката на Армения се очаква да отбележи ръст от 6-8% до края на тази година".
На фона на тази информация можем да тълкуваме изказването на Урсула фон дер Лайен, направено непосредствено преди срещата й с Пашинян и Блинкен в Брюксел на 05 април 2024 година, единствено като проява на много тънък, но и много черен хумор. Следвайки известната поговорка "тебе думам дъще, сещай се снахо", главата на Европейската комисия "приветства" усилията на Армения в борбата със заобикалянето на санкциите, наложени на Русия. Тя заяви многозначително:
"Аз приветствам усилията на Армения във връзка със заобикалянето на нашите санкции срещу Русия. По-специално, усилията по осигуряването на това, смъртоносно оборудване и технологии да не попадат в ръцете на руските военни. Това показва, че ценностите и интересите на ЕС и Армения все повече се сближават".
Ясно е, че този комплимент не е констатация, а по-скоро пожелание. Пожелание, което на обикновен, а не на дипломатически език би звучало може би най-точно така: ние знаем, че сте патологични контрабандисти, но поне не доставяйте на руснаците оръжие и боеприпаси. Ако направите поне това, ние ще се отблагодарим, като подкрепим финансово измъчената Ви икономика. И действително на срещата в Брюксел, на която освен Урсула фон дер Лайен, Антъни Блинкен и Никол Пашинян, присъстваха и "главният дипломат" на ЕС - Жозеп Борел и ръководителката на USAID - Саманта Пауър, на Армения беше обещан План за устойчивост и ръст на Армения за периода 2024-2027 година на стойност 270 милиона евро.
Такава сума не е нито голяма нито малка. Ако към Плана за устойчивост и ръст на Армения, в Ереван подходят в духа на традициите на посткомунистическите държави и средствата бъдат разграбени по познат на всички ни модел, сумата е безспорно малка. Ако се използва рационално за нуждите на укрепването на арменската икономика - сумата е едно отлично начало. Ясно е, че дали ще има допълнително финансиране ще зависи от поведението на Армения на контрабандния фронт, както и от това, как ще се държи като цяло във войната между Русия и Украйна.
Ясно е, че подобни мисли явно притесняват и самия Никол Пашинян, защото говорейки пред Парламента за резултатите от срещата на 05 април 2024 година, той изрично е заявил, че "САЩ и ЕС няма да дойдат да решат проблемите на Армения... У нас, изкуствено или не, се създават очаквания, че някакви съюзници или роднини ще дойдат и ще ни решат проблемите. Трябва да се каже ясно и да се спазва това, че всички наши проблеми трябва да си ги решим ние сами" е заявил Пашинян.
Очевидно е, че предпазливостта на Пашинян идва поне от две посоки. От една страна, той никак не е сигурен, че средствата, които ще отпуснат САЩ и ЕС, ще се използват рационално. Все пак той добре си познава страната, обществото и нивото на корупцията. От друга страна, поне на първо време, можем да смятаме, че обемът на приходите от действията по заобикалянето на санкциите ще си остане най-вероятно по-голям от първоначалния размер на американско-европейската помощ за Ереван. Друг е въпросът, че далече не всичките приходи от контрабандата и заобикалянето на санкциите в момента влизат в арменската държавна хазна, нищо че "бизнесът" е под пряко държавно наблюдение.
Лошото е, че Армения и Русия даже и в момента са "братя по оръжие"
Всъщност, ако на някой му се вижда недостатъчно, че Армения прави и невъзможното, за да помогне за заобикалянето на санкциите, то тогава се налага да напомним, че в Украйна се сражава и арменски доброволчески контингент. Често упрекваме Руската православна църква, че благославя оръжието на руската армия, с което в крайна сметка се убива, но Арменската църква не прави нещо много по-различно.
Събитието беше анализирано първо от американския Институт за изучаване на войната (ISW), но снимките от изпращането на доброволческия батальон от арменци - граждани на Армения и от етнически арменци от самообявилата се за независима и де факто - окупирана от Русия, Автономна република Абхазия. Абхазия е част от суверенната територия на Грузия, като автономният й статут се оказа недостатъчен и за проруските, и за националистическите елементи в нея. Още по време на разпадането на СССР, Абхазия обяви независимост, която засега е призната само от Русия, Никарагуа, Венецуела, Науру и Сирия. За кратко време беше призната и от други две тихоокеански островни държавици - Тувалу и Вануату, но те бързо се оказаха от участие в този маскарад.
Ето какво пишат от ISW: "В интернет се разпространяват фотографии на доброволческия батальон "Арбат", който взима участие в церемония по изпращането му в арменската църква в Москва на 2 юли 2023 година. Предполага се, че в този батальон редом с гражданите на Армения има и етнически арменци от окупираната от РФ Абхазия", се казва в информацията на ISW. По този начин граждани на Армения и арменци от Абхазия се готвят да убиват украинци на украинска земя. Кой им помага в това?
На първо място това е държавното ръководство на Армения. Напомняме, че министър-председателят на Армения - Никол Пашинян през тази година присъства на празнуването на деня на победата в Москва. Когато Украйна нарече тази постъпка "аморална и неприятелска", Пашинян заяви на заседание на своята партия, че е взел правилно решение, произтичащо от жизнените интереси на Армения. Той напомни, че Армения получава природен газ от Русия, която е стратегически партньор на Ереван.
Също така Пашинян е казал, че неговият евентуален отказ да участва на парада в Москва би бил "опасна авантюра". Освен това Пашинян е заявил на съпартийците си, че в случай на загуба на Русия в Украйна, "Армения я чака загуба на независимостта й".
От друга страна, всеки, който е имал съмнителното удоволствие да гледа държавно дирижираните руски медии, знае, че в антиукраинската истерия най-често чуваме извисените гласове на Маргарита Симонян, Тигран Кеосаян, Роман Бабаян и Семьон Багдасаров - всички до един руски граждани и етнически арменци. Би било абсолютно несправедливо и грозно, всички арменци да бъдат приравнявани към тази знаменита "четворка", но истината е, че организираната арменска диаспора в Русия, твърдо подкрепя Путин в неговата авантюра в Украйна. Отделен въпрос е, че цитатът на Пашинян, даден по-горе, от който се разбира, че в случай на загуба на Русия в Украйна, "Армения я чака загуба на независимостта й", изобщо не е измислен.
Изпращането на доброволчески батальон от арменски граждани и етнически арменци от сепаратистка Абхазия в Украйна има още една страна, която е много слабо позната на публиката у нас. Става дума за обстоятелството, че след като сепаратистите в Абхазия обявиха независимост от Грузия, рязко нарасна ролята на арменското население в Абхазия.
В момента едва ли разполагаме с точни статистически данни, особено при днешното ниво на миграцията и на движението на населението, но може да се смята, че вторият по численост етнос в Абхазия след самите абхазци са арменците. (Грузинците отдавна изобщо ги няма в Абхазия, но никой не протестира заради проведеното етническо прочистване). За значението на арменците в Абхазия свидетелства и многозначителният факт, че така нареченият "парламент" на Абхазия преди известно време обяви арменския език за втори официален език в "независимата република". Последното породи основателни размишления над въпроса, дали след пълния провал в Нагорни Карабах, няма да станем свидетели на създаването на "втора арменска държава" в Абхазия?
Създаването на обща бойна единица от арменци от Република Армения и от международно непризнатата, но достатъчно войнствена Абхазия, говори в полза на горното твърдение. Нещо повече, то говори многозначително и за усилията на привържениците на "Русский мир" в Абхазия, да склонят Москва да обяви открито, че Руската федерация анексира Абхазия. Тези призиви не са от вчера, но се вижда, че промените в международната обстановка наливат вода във воденицата на най-радикалната част на промосковската пета колона в Абхазия.
Между другото, позицията на Азербайджан по отношение на войната в Украйна е коренно противоположна. Азербайджанската диаспора в Украйна подкрепя териториалната цялост на страната. От своя страна, властите в Баку доставят на Украйна големи количества оборудване за енергетиката и електроразпределението й. Към Украйна пътуват всякакви трансформатори, оборудване за ел. подстанции и всякакви изделия на промишлената електротехника, като значителна част от тях са дар, а не търговска доставка. В условията на фактическо военно настъпление по въздуха срещу украинската енергетика и срещу електроразпределителната мрежа на страната, подобни редовни доставки са на моменти по-ценни и от оръжието и боеприпасите.
В контекста на изложеното до тук, от гледна точка на европейската дипломация, а също така и от гледна точка на дипломациите на европейските страни поотделно, би било много по-разумно, всички усилия да бъдат насочени към логистична, морална, техническа и всякаква възможна помощ в подкрепа на сключването на мирен договор между Армения и Азербайджан, нежели да се чака Армения да напусне ОДКБ, а руснаците да изоставят базата си в Гюмри. Последното е твърде оптимистичен и поне на този етап - нереалистичен сценарий.
Пак за шансовете да се сключи мирен договор
Армения – мир веднага или нов скок в неизвестното?
Мощният миротворчески геополитически фактор в Южен Кавказ трябва да бъде ЕС, а не една отделно взета членка на Съюза
В предишни анализи имах възможността да посоча, че мирът в Южен Кавказ никога не е бил по-близо от сега и че той може да бъде торпилиран само от намесата на някаква много влиятелна външна сила.
Шансът за мир, слава богу, е по-голям от шанса за провал, но това не означава, че имаме сто процентов шанс за успех. Напротив, ще бъде необходим още много труд за успешно приключване на мирните преговори и за защитаване на мирния процес от тези сили, на които той е трън в очите, на първо място - Русия и Иран.
След като понесе тежко поражение във Втората Карабахска война, известна и като 44-дневната война, Никол Пашинян в качеството си на министър-председател беше изправен пред огромно вътрешно политическо изпитание. Опозицията поиска обяснение за поражението във войната и разбира се - оставката на Пашинян.
Неочаквано за мнозина Пашинян остана на власт. Арменското общество беше поляризирано до крайност, разделението достигна нива, до които би трябвало да се молим да не се стига в българското общество. На фона на нерадостното състояние на обществения климат в страната стана ясно едно - съвкупността на гражданите, които отричат управлението на "Карабахския клан", тоест президентските мандати на Роберт Кочарян и на Серж Саргсян, надвишава броя на тези граждани, които са готови образно казано "до потопят кораба" на Армения в името на "идеята фикс" за придобиване на територията на бившата Нагорно Карабахска автономна област и на седемте азербайджански административни района около нея.
Обстоятелството, че напълно непостижимата от международно правна гледна точка анексия на Карабахските земи, останали под арменски контрол с Бишкекския протокол от 1994 година, стана вече и напълно технически невъзможна след победата на Азербайджан във Втората Карабахска война, отрезви част от населението в Армения и това осигури оставането на власт на Пашинян и неговата политическа сила.
Трябва обаче да се прави ясна разлика между спечелването на изборите през 2018 година от коалицията "Моята стъпка" и спечелването на изборите през 2021 година от коалицията "Обществен договор". И двете формации бяха конструирани около личността на Никол Пашинян, но през 2018 година, "Моята стъпка" спечели 70,43 процента от гласовете и съответно 88 мандата в парламента срещу 54 на останалите две опозиционни партии със сходни имена - "Процъфтяваща Армения" и "Светла Армения". Партиите, свързани с управлението на "Карабахския клан" - на първо място Републиканската партия, както и Арменската революционна федерация "Даишнакцутюн", не получиха места в парламента.
Това разпределение на гласовете при 48,6% избирателна активност говори колкото за отвращението на избирателите от политическия пейзаж в страната, толкова и за готовността на тези, които още не са се отказали да гласуват, да накажат политическото лице на "Карабахския клан". Така станахме свидетели на мощен антикорупционен вот, който осигури на Пашинян комфортно мнозинство в парламента.
През 2021 година, изборите бяха проведени след продължителна, яростна опозиционна кампания, през която най-мекото с което беше наричано управлението на Пашинян беше "антинародно". За разлика от 2018 година, през 2021 година, формацията на Пашинян - "Обществен договор", спечели 53,96 на сто от гласовете, но по чуден начин, поради особеностите на арменската избирателна система, това й осигури две трети от депутатските мандати.
Иначе казано, през 2018 година избирателите са гласували против корупцията и безобразното управление на "Карабахския клан", докато през 2021 година гласувалите за формацията на Пашинян са си давали сметка, че с гласа си е много възможно да подпомогнат сключването на мирен договор с Азербайджан. Това твърдение се подкрепя и от обстоятелството, че другите две политически формации, които успяха да влязат в парламента - Съюз "Армения" и "Аз имам достойнство", бяха забележителни най-вече с това, че бяха създадени под егидата на Роберт Кочарян и на Серж Саргсян.
Без значение дали са искали това, или не, те символизираха управлението на "Карабахския клан". (Роберт Кочарян е президент на Армения два мандата от 30 март 1998 до 9 април 2008 година, като преди това е бил първият "президент" на непризнатата от никого, даже и от самата Армения "Нагорно Карабахска република" от 29 декември 1994 до 20 март 1997 година. С изтичането на втория мандат на Роберт Кочарян, на 19 февруари 2008 година, Серж Саргсян е избран за президент на Армения. Изкарва на поста два мандата, като вторият му мандат изтича на 9 април 2018 година).
Съюз "Армения" (получила на изборите 21,11% от гласовете и 29 мандата) се опираше на "Движението за спасение на Родината" - организацията, която водеше кампанията с искане за оставка на Никол Пашинян като министър-председател в периода 2020 - 2021 година. В партиен план Съюз "Армения" включва Арменската революционна федерация "Дашнакцутюн" (историческата националистическа и социалистическа партия в страната) и партията "Преродена Армения", създадена от бившия губернатор на Западно Зангезурския регион в Армения (според арменското административно деление - провинция Сюник). Роберт Кочарян оглави формацията, без да се присъединява към някоя от политическите партии в нея.
Коалицията "Аз имам достойнство" с формален лидер Хайк Мамиджанян и създадена от Серж Саргсян (получила на изборите 5,22 % от гласовете и съответно 7 депутатски мандата), включваше в навечерието на изборите Републиканската партия (може би основният политически инструмент на "Карабахския клан" през годините) и Отечествената партия. Символ на коалицията е червената петолъчка, а цветът й също е червеният.
Тъй като в резултат на изборите в парламента влезе само един член на Отечествената партия - нейният лидер Артур Ванецян, последният се отказа от получения мандат и извади партията си от коалицията, оставайки изцяло в извънпарламентарна опозиция. Така в парламента от името на "Аз имам достойнство" останаха представители само на Републиканската партия.
На четящата публика можем да оставим за допълнително размишление факта, че Републиканската партия винаги се е афиширала като национално-консервативна и народна партия (член наблюдател в ЕНП), а Отечествената партия - като дясно центристка. При такова политическо позициониране би трябвало да стигнем до извода, че изборът на символика - червено знаме и червена петолъчка, показва освен всичко друго и очакването на ултра консервативните идеолози и политтехнолози, че левите поддръжници на тоталитарното минало ще гравитират към тях.
Резултатите от изборите през 2021 година показват силна поляризация на арменското общество и на избирателния корпус. Може да се смята, че точно въпросът за възможността да се сключи мир е може би най-важната разделителна линия, въпреки изключителната "гъвкавост", която проявява Никол Пашинян в своето говорене. Подобно разделение едва ли може да бъде добра основа за сключване на траен мир.
От една страна, избирателната активност през 2021 година в Армения е била 49,37 % (1281375 подадени гласа, включително 4682 невалидни бюлетини от общо 2595334 регистрирани гласоподаватели), което означава че практически половината избиратели не са се произнесли по въпроса "мир сега или състояние на война за неопределен период от време".
От друга страна, изобщо не е невъзможно при избори в обозримо бъдеще да спечелят противниците на мира, тоест "Карабахският клан". Най-общо казано, в момента привържениците на мира имат условно мнозинство - мнозинството сред гласувалите през 2021 година. Това обаче не е гаранция, че не можем да станем свидетели на смяна на настроенията.
Проблемът е в голямата нестабилност в арменското общество, едно от числените изражения на която са резултатите от изборите. Половината арменци с право на глас не гласуват, като можем да гадаем какво е отношението им към евентуален мирен договор (по-скоро скептично, за да не кажем - враждебно), докато половината на гласуващите е силно поляризирана. Можем да смятаме, че две трети от половината на гласуващите биха подкрепили мирния договор, а това прави ... една трета от целия избирателен корпус.
При това положение е ясно, че мирът изисква пълна отдаденост на парламентарното мнозинство и на изпълнителната власт на тази кауза. За последното нямаме гаранции, въпреки някои положителни индикации.
Мирът в Южен Кавказ може да бъде проигран само със силна „външна помощ“
Да не изпускаме птичето на мира, кацнало на рамото на Южен Кавказ
Проблемът с актуалния текст на Конституцията на Република Армения и Декларацията й за независимост
Едновременно с това има и друг проблем, който някои биха характеризирали като технически, но от правна гледна точка е фундаментален. В Конституцията на Република Армения и в Декларацията за независимост на страната има текстове, които изобщо не се връзват с понятия като "уважаване на териториалната цялост" на съседните страни, най-вече на Азербайджан. Подписването на мирен договор с Азербайджан при положение, че в основните ти държавотворчески документи пише, че имаш претенции поне за 20 процента от територията му, звучи сюрреалистично.
За това нещо си дават сметка и в Баку, и в Ереван. В Азербайджан, специалистите - конституционалисти веднага напомниха за преките противоречия между Конституцията на Армения и особено на Декларацията й за независимост и възможния текст на мирен договор с Азербайджан.
Едновременно с това в Армения проблемът също е назован пряко, но за страничните наблюдатели е много трудно да преценят дали става дума за усилия за преодоляване на тази сериозна юридическа пречка, или за поредния опит да се печели време. Дългогодишното протакане на преговорите по прилагане на така наречените "Мадридски принципи" дава основание да разглеждаме двата варианта като почти равностойни. (Подробности за начина по който беше протакано прилагането на "Мадридските принципи", предложени от "Минската група" като рамка за сключването на мир между Армения и Азербайджан, могат да се намерят в книгата "От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати": Дечев, Теодор)
Самият Никол Пашинян заяви на 12 март 2024 година на пресконференция, че концепцията за нова конституция на Армения не е готова. Той е припомнил на публиката, че съответната комисия дълго време е работила на въпросната концепция за изменения в Конституцията, като е заявил следното: "Концепцията за конституционни промени е готова, запознах се с нея. Въз основа на това стигнах до извода, че Армения се нуждае от нова конституция".
Тук министър-председателят на Армения е напомнил, че той е обосновал необходимостта от изменения в конституцията от февруари 2020 година, но пандемията COVID-19 е забавила работата над този въпрос. Ние ще си позволим да се усъмним в точността на това изявление, защото през февруари 2020 година, Пашинян се занимаваше с идеята "Мадридските принципи", изработени от "Минската група" към ОССЕ, да бъдат заменени с някакви негови, импровизирани "Мюнхенски постулати". Всъщност точно това изявление на Пашинян по време на дебатите му с Илхам Алиев на Мюнхенската конференция по сигурността, се оказа в основата на бързата ескалация на напрежението, която доведе до Втората Карабахска война през есента на същата година.
Но да се върнем към оценката му на създадената концепция за промени в конституцията на Република Армения. Според Пашинян, тя вече не е актуална, докато пък концепция за нова конституция просто няма. Така че:
"Що се отнася до нова Конституция, засега такъв текст няма. По новата Конституция има политически наратив, дневен ред с предложени от мен към народа на Република Армения мотивировки" констатира Никол Пашинян.
Според Пашинян референдум за новата конституция ще има, когато властите разберат, че народът на Армения има достатъчно ниво на информираност за протичащите процеси, както и за поставената задача. В същото време, както е посочил министър-председателят, за съжаление това е практически невъзможно да се осъществи нито тази, нито дори следващата година.
Подобни разсъждения карат голяма част от наблюдателите да са крайно скептични към готовността на Армения да създаде всички необходими условия за подписване на мирен договор.
Всъщност, на 19 януари в Министерството на правосъдието на Република Армения Пашинян заяви, че страната се нуждае от нова конституция, която да направи Република Армения по-жизнеспособна в новите геополитически условия. Колегите на премиера пък заявиха, че инициативата идва от Баку, главно с цел да се премахнат от конституцията препратките към Декларацията за независимост, която съдържа споменаване на постановлението за "възсъединяването" на Арменската ССР и Нагорни Карабах. От своя страна на 1 февруари 2024 година в интервю за общественото радио на Република Армения, ръководителят на кабинета на министрите заяви: "Имаме разкъсване на връзката между гражданинът и държавата, което се изразява във въпроса за легитимността, тъй като Конституцията на Република Армения, приета през 1995 г. и променяна няколко пъти, никога не е била приемана в такива условия и обстановка, така че гражданинът на Република Армения да си каже: отидох, гласувах и приех Конституцията".
Тук може би отново ставаме свидетели на прословутия опортюнизъм на Никол Пашинян. От една страна, той дава непрекъснато сигнали, че иска нормализация на отношенията с Азербайджан и сключване на мирен договор. Така беше и на прословутата среща в Брюксел с Урсула фон дер Лайен и Антъни Блинкен, състояла се на 05 април 2024 година в Брюксел.
От друга страна, той маневрира, печели време, "усуква го" казано на български, защото знае, че опозицията срещу мирния договор в Армения е голяма. Пък и няма нищо против да изкара някой лев за арменската държава в рамките на пазарлъците за поведението на Армения спрямо Украйна, Русия и мира в Южен Кавказ.
Не бива да има свръхочаквания от промяна във външнополитическия курс на Армения
От тази гледна точка, би било погрешно демократичният свят или "организираният Запад", както би го нарекъл Путин, да има някакви свръхочаквания от външнополитическото поведение на Армения. Малко е вероятно Ереван да напусне ОДКБ (макар и да има такава поне теоретична възможност) и почти невероятно е Армения за поиска закриването на руската военна база в Гюмри. (Впрочем на територията на Азербайджан, отдавна няма никакви руски войски).
Фокусът на вниманието на дипломацията на демократичните държави трябва да бъде сключването на мирен договор между Армения и Азербайджан и гарантиране на мира и стабилността в Южен Кавказ и съответно - сигурността на доставките на въглеводороди, "зелена електроенергия" и най-вероятно и на водород, както и функционирането на т.нар. Среден коридор, в който Азербайджан и Казахстан играят ключова роля.
Тук ЕС няма нужда да излиза от типичната за него роля на "мека сила", но е важно той да действа като единен субект, а не отделните страни-членки да импровизират със свои собствени, при това несъгласувани политики.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
