България вече има своя първи служебен премиер и служебен кабинет, излъчени съобразно конституционните промени, които ограничиха ролята на президента в ситуациите, когато е невъзможно съставянето на редовно управление и които постановиха непрекъсваемост във функционирането на Народното събрание. Това беше напълно логично и обективно решение в условията на парламентарна република, каквато е България съобразно чл. 1 (1) от Конституцията.
От процедурна гледна точка определянето на премиера (Димитър Главчев) и подбора на служебните министри премина гладко и без напрежение. Опасенията от конституционна криза се оказаха неоснователни, а говоренето, че сред посочените длъжности за избиране на служебен министър-председател има такива, които са под нормативно ограничение, си беше лишено от смисъл още от самото начало. Нито може тук да има ограничение, нито може да има противоречие. Това е много лесно разбираемо за всеки, който има някаква конституционна и политическа представа дори от най-общ характер.
У нас Конституцията има върховенство спрямо всяко друго вътрешно законодателство. Щом е налице противоречие между Конституцията и определен закон или друг нормативен акт, то той следва да бъде променен и приведен в унисон с Основния закон. Става дума за ясен и установен принцип, който не подлежи на коментари и дискусии и при появата на ситуация на противоречие, той се прилага директно и безусловно. При настоящите условия на функциониращо Народно събрание необходимите промени могат да станат много бързо и така законодателството да влезе в релси съобразно изискванията и стандартите, които Конституцията е задала.
От процедурна гледна точка проблеми нямаше. От политическа обаче такива се появиха. Това съвсем не означава, че новите конституционни текстове са некачествени или пък че има пропуски във философията, която е вложена в тях. Тук става дума не за същността на новия конституционен стандарт, а за неговото приложение, за неговото въвеждане в практиката. Това разграничение е изключително важно, то следва да се обясни и изведе като принцип при назначаването на служебни правителства по новия начин. Иначе противниците на конституционните промени винаги ще могат да твърдят, че те са лоши, обяснявайки тяхната същност чрез начина на прилагането им в конкретния случай. А когато разглеждаме конкретен случай, трябва да е ясно, че и най-добрата нормативна уредба може да бъде опорочена при прилагането й, ако то е свързано с неподходящи или компрометирани личности, излъчващи неубедителни сигнали, които повече разделят отколкото обединяват.
На този етап все още липсва законът, чието създаване е заложено в чл. 99 (7) от Конституцията. Той трябва конкретно да регламентира правата и задълженията на служебното управление. Така всеки един служебен министър ще има ясна законова рамка за своята дейност, в чийто граници ще може да работи по време на мандата си. Наличието на такъв закон би успокоило политическите формации във връзка с хипотезата, че в служебното правителство може да има министри, които да работят срещу тях и в полза на техните конкуренти и то точно по време на предизборната кампания.
Съвсем спокойно, когато дойде моментът за създаването на този закон, в него може да се обърне специално внимание на министъра на вътрешните работи, на министъра на електронното управление и въобще на всички длъжности в служебната власт, които имат непосредствено отношение към организирането и провеждането на изборите и към отчитането на резултатите от тях.
В случая на кабинета "Главчев" липсата на въпросния закон можеше (поне в някаква степен) да се компенсира чрез консултациите при президента, които се проведоха съобразно чл. 99 (5) от Конституцията. Новият конституционен текст изисква провеждането на консултации с парламентарните формации, включително и при излъчването на служебно управление. Конституционното изискване е президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, да назначи служебно правителство. Т.е., тези консултации са част от самия ред за назначаване на служебния кабинет.
Възникването на определени съмнения или несъгласия по време на консултациите предполага те да бъдат разгледани и обсъдени - отговорен, за което е президентът. Когато представителите на ПП/ДБ повдигнаха въпроса за Калин Стоянов, държавният глава вместо да вземе отношение, ги посъветва да се свържат със служебния премиер, в следващите дни, и да настояват за смяна на номинирания за вътрешен министър. Ако идеята на консултациите се изразяваше в това, то най-вероятно консултации (и то при президента), въобще нямаше да бъдат предвидени. Изключително важно е да се подчертае, че служебното правителство се назначава от президента. Това става по предложение на кандидата за служебен премиер, но органът по назначаване е президентът.
Още повече, че в конкретния случай, Главчев обясни оставането на Калин Стоянов в МВР с оставката на главния секретар Живко Коцев. Тя беше оттеглена, а след това вече встъпилото в длъжност служебно правителство поиска отстраняването на Коцев поради предполагаемо неморално и противозаконно поведение. Стоянов обаче продължава да е служебен министър и нови аргументи за това не са посочени. Щом обаче такива бяха назовани в предходната ситуация, то трябваше да ги има и след като тя се промени. Иначе, разбира се, не е необходимо за всеки служебен министър да се посочват конкретни аргументи защо служебният премиер се е спрял точно на него.
Тук е мястото да се разсее и една неоснователна представа. А именно, че е възможно да има правителство, пък макар и служебно, което може да е политически независимо или неутрално. Правителството (каквото и да е то) е носител на власт, което по дефиниция по прави политическо. Едно предишно служебно правителство беше решило да преговаря с Газпром след като отношенията между България и тази компания вече бяха прекъснати и то не по наша вина. Едва ли подобен случай може да е пример за независимо поведение.
Друго пък, отново бившо служебно правителство беше решило да не включва България в европейска обществена поръчка за военнотехническо подпомагане на Украйна. При това въпросното служебно правителство твърдеше, че ставало дума за суверенно решение. Да, ама не! В парламентарната република суверенно решение няма как да се вземе при отсъствието на функциониращ парламент. Т.е. въпросното решение може да е било всякакво друго, но не и суверенно.
Така че служебните управления са политически и няма как да бъде осигурено доверие към тях чрез отричане на политическата им същност. Далеч по-добре е тя да бъде призната, но вместо едноличен, характерът на служебните кабинети да е консенсусен. Конституционните промени определено създават добра основа за това, която ще бъде допълнена (да се надяваме) с написването и приемането на закона да служебното правителство, предвиден в чл. 99 (7) от Конституцията.
В настоящият случай се създават предпоставки за евентуални претенции към изборните резултати на 09 юни (европейски и национални). Недоволството на ПП/ДБ към министъра на вътрешните работи и към този на електронното управление определено говори в тази посока. Причините за появата на такава ситуация са две - липсата на закон за служебното правителство и не особено качествено проведените консултации при президента.
Най-вероятно проблеми с изборите няма да има. Най-вероятно няма да се стигне до злоупотреби, които да повлияят на крайните резултати. ПП/ДБ обаче, особено ако са недоволни от постиженията си, ще имат оправдание за това и упорито ще сочат като причина част от персоналния състав на служебното правителство. Всъщност всеки недоволен (такива със сигурност ще има много) ще може да се възползва от ситуацията и да обясни своя провал с причини, които са извън самия него.
Недоверието в изборния процес може да се окаже причина за невъзможност за формиране на редовен кабинет след 09 юни. Ако се стигне дотам, то кабинетът "Главчев" най-вероятно ще трябва да продължи управлението си и да се проведат следващи предсрочни избори. В случай, че развитието през следващите месеци стане по този сценарий, то корекции в някои министерства ще бъдат необходими, за да се подобри доверието в изборите и страната ни да се върне в естественото си състояние - управление на кабинет, излъчен от парламентарно мнозинство.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
