Четвъртък, 8 ноември 2023 година, бе исторически ден за Европа - Европейската комисия препоръча на Съвета на ЕС за започне преговори за присъединяване на Украйна и Молдова "след като изпълнят оставащите условия". Препоръката е част от цялостен пакет относно разширяването на ЕС, който освен двете бивши съветски републики включва Грузия, Турция и страните от Западните Балкани.
Според решенията на ЕК Грузия получава статут на страна кандидат за членство в ЕС, а за Босна и Херцеговина се препоръчва стартиране на преговори за присъединяване "след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство". Определено обаче големите печеливши са Украйна и Молдова, при все че и в Грузия новината бе посрещната с еуфория.
Кандидатурата на Украйна за членство в ЕС е от 28 февруари миналата година - веднага след началото на руската инвазия, а тази на Молдова - от 3 март с.г. През юни 2022 година двете страни получиха статут на кандидатки. Доста бързо развитие, поне що се отнася до формалните процедури. Защото "европейската мечета" на тези две държави със сигурност е по-отдавнашна. А Украйна преди 10 години направи нещо уникално - по време на Майдана, за първи път в историята, хора воюваха и загиваха, развявайки знамето на ЕС.
Геополитическата ситуация, т.е. войната в Украйна, форсира разширяването на ЕС в тази посока - обикновено чакането е по-дълго. Но украинците извоюваха това буквално с кръвта си, така че Брюксел да не се вглежда много съсредоточено в детайлите. Защото със сигурност от Украйна има какво да се желае по отношение на покриването на критериите за членство - да не забравяме, че преди руската инвазия тя беше смятана за една от най-корумпираните държави в Европа. Но героизмът срещу руските нашественици направи така, щото въпросът да не е "Заслужава ли Украйна да влезе в ЕС?", а "Заслужава ли ЕС да има член като Украйна?".
Като гранична на конфликта страна (и, респективно, също застрашена от инвазия), и Молдова печели от ситуацията. Така за двете с Украйна се очертава "европейски път до 10" по подобие на "царски път до 10" в играта на криеница. При който няма да се търсят задълбочено обективните дефицити на двете кандидатури.
Грузия също като Молдова подаде молба за членство в ЕС на 3 март 2022 година, но до момента е само с потвърден статут на страна-кандидат. Бидейки малко по-встрани от конфликта, тя не попада в "царския път на ЕС", а може би и от Брюксел си имат едно на ум за някои "отклонения от европейските ценности", проявявани от Тбилиси - като например "лекуване" със стръкове коприва на участници в гей парада, а също и опитът да се прокара Закон за чуждестранните агенти (много от които са именно изпълнители на брюкселската воля). Но все пак напредък в процеса е отбелязан.
Не така обаче изглажда ситуацията за Западните Балкани. Босна и Херцеговина получава едно витиевато, неопределено обещание, че нещата ще се случат в някакъв момент, докато изводите за Сърбия, РС Македония, Албания, Черна гора и Косово са си чисто замазване на очите. Турция пък по навик е оставена "в чакалнята" до второ пришествие.
Ето и извадки от самия доклад на Европейската комисия за напредъка на държавите:
Черна Гора - Напредъкът по реформите за присъединяване към ЕС до голяма степен е в застой, тъй като Черна гора беше засегната от дълбока поляризация и политическа нестабилност през отчетния период.
Сърбия - ще са необходими допълнителни изменения, за да бъдат в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС и европейските стандарти. Сърбия трябва приоритетно да подобри привеждането си в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително ограничителните мерки и изявленията относно Русия.
Северна Македония - Като страна, която води преговори, Северна Македония трябва да постигне резултати по изпълнението на свързаните с ЕС реформи, включително в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, реформата на публичната администрация, включително управлението на публичните финанси, и обществените поръчки. Северна Македония пое ангажимент приоритетно да започне и постигне съответните конституционни промени с оглед на включването на гражданите, които са част от други народи. Процесът на скрининг на достиженията на правото на ЕС напредна гладко и властите показаха висока степен на ангажираност.
Албания - Необходими са допълнителни усилия по отношение на свободата на изразяване, въпросите на малцинствата и правата на собственост, както и в ключови области на върховенството на закона, като борбата с корупцията и организираната престъпност. Процесът на скрининг на достиженията на правото на ЕС напредна гладко и властите показаха висока степен на ангажираност.
Косово - През отчетния период бяха отбелязани законодателни постижения, включително важна избирателна реформа. Необходимо е обаче да се направи повече работа, включително по плана за действие за реформи в областта на правосъдието. На 1 януари 2024 г. ще влезе в сила либерализирането на визовия режим за Косово.
Турция продължава да бъде ключов партньор за Европейския съюз и държава кандидатка, но преговорите за присъединяване остават в застой от 2018 г. насам в съответствие с решението на Европейския съвет. Страната не обърна отрицателната тенденция да се отдалечи от Европейския съюз и продължи реформите, свързани с присъединяването, в ограничена степен.
А гледайки от нашата камбанария, можем определено да кажем, че докладът на ЕК този път е в унисон с българските национални интереси. "Отличниците" Украйна, Молдова и отчасти Грузия са все държави, с които нямаме сериозни противоречия, но биха ни били ценен съюзник вътре в ЕС - и за ситуационно прокарване на някой български интерес, и като противотежест за "зелените" и ЛГБТ-безумия, идващи от западната част на Съюза, и при опити за париране на френско-германската доминация. Докато при най-проблемните за нас кандидатки (РСМ и Сърбия - в последната тези дни се разрази скандал с недопускане на Едвин Сугарев и конфискуване на негови книги) евроинтеграцията буксува.
Ми, освен да си кажем едно "наздраве"...
„Европейски път до 10“ за Украйна и Молдова
10
1
12.11.2023
Четвъртък, 8 ноември 2023 година, бе исторически ден за Европа - Европейската комисия препоръча на Съвета на ЕС за започне преговори за присъединяване на Украйна и Молдова "след като изпълнят оставащите условия". Препоръката е част от цялостен пакет относно разширяването на ЕС, който освен двете бивши съветски републики включва Грузия, Турция и страните от Западните Балкани.
Според решенията на ЕК Грузия получава статут на страна кандидат за членство в ЕС, а за Босна и Херцеговина се препоръчва стартиране на преговори за присъединяване "след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство". Определено обаче големите печеливши са Украйна и Молдова, при все че и в Грузия новината бе посрещната с еуфория.
Кандидатурата на Украйна за членство в ЕС е от 28 февруари миналата година - веднага след началото на руската инвазия, а тази на Молдова - от 3 март с.г. През юни 2022 година двете страни получиха статут на кандидатки. Доста бързо развитие, поне що се отнася до формалните процедури. Защото "европейската мечета" на тези две държави със сигурност е по-отдавнашна. А Украйна преди 10 години направи нещо уникално - по време на Майдана, за първи път в историята, хора воюваха и загиваха, развявайки знамето на ЕС.
Геополитическата ситуация, т.е. войната в Украйна, форсира разширяването на ЕС в тази посока - обикновено чакането е по-дълго. Но украинците извоюваха това буквално с кръвта си, така че Брюксел да не се вглежда много съсредоточено в детайлите. Защото със сигурност от Украйна има........
© news.bg
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
