Най-проблематичният маастрихтски критерий, който блокира влизането на България в Еврозоната, е ценовата стабилност, или иначе казано - инфлацията, измерена според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Данните на Евростат, които са единствените меродавни при изчислението на инфлационния критерий, показват, че няколко месеца подред страната ни има сериозен напредък в намаляването на годишната инфлация по ХИПЦ. През декември 2023 г. тя е била 5%, месец по-късно - 3.9%, в края на февруари 2024-а - 3.5%, а през март 2024-а - 3.1% на годишна база.
Димитър Радев: Влизане в Eврозоната по-късно през 2025 г. e по-вероятен сценарий
Бюджетът трябва да е антиинфлационен, какъвто той не е, обясни управителят на БНБ
От посочените нива се вижда, че страната ни има видими успехи в усилията за постигане на ценова стабилност. Усещането на населението за поскъпване на живота в случая няма значение за оценката дали изпълняваме този маастрихтски критерий, или не. Значение имат само числата от безпристрастната статистика на Евростат. А те показват, че независимо от спадащите нива на инфлация у нас, България все още е далече от постигането на маастрихтския критерий за ценова стабилност. Причината е в начина, по който той се изчислява. Според договора за учредяване на Европейския съюз (ЕС) нивото на ценова стабилност, което не трябва да превишава една държава - кандидат за Еврозоната, се формира като средно аритметично от равнищата на трите страни с най-ниска инфлация в ЕС и се прибавят 1.5 процентни пункта. За декември 2023 г. това средно аритметично ниво е 0.47%, за януари 2024-а - 0.97%, за февруари 0.67%, а за март 2024-а - 0.6% годишно. В резултат от това нивата, които годишната инфлация в България не бива да превишава, са били 1.97% за декември 2023-а, 2.47% за януари 2024 г., 2.17% за февруари и 2.1% за март. Сравнението на реалната с допустимата инфлация показва, че негативната за страната ни разлика все още е значителна, макар и да се свива.
Възраждане се поздравяват, че няма Еврозона от 1 януари
Не стана ясно защо общински съветник дава брифинг в НС
Ясно е че, за да имаме реален шанс да покрием маастихтския критерий през тази година, е необходимо да се положат усилия годишната инфлация у нас по ХИПЦ да слезе под 2.5% годишно и да бъде натискана за бавно, но сигурно достигане на ниво от 2% на годишна база. Това обаче може да стане само при свиване на бюджетните разходи и спиране на всякакви допълнителни плащания от хазната в посока на временни или постоянни увеличения на доходите.
С инфлация над 2.5% шансът на България за Еврозоната е нисък
30
0
26.04.2024
Най-проблематичният маастрихтски критерий, който блокира влизането на България в Еврозоната, е ценовата стабилност, или иначе казано - инфлацията, измерена според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Данните на Евростат, които са единствените меродавни при изчислението на инфлационния критерий, показват, че няколко месеца подред страната ни има сериозен напредък в намаляването на годишната инфлация по ХИПЦ. През декември 2023 г. тя е била 5%, месец по-късно - 3.9%, в края на февруари 2024-а - 3.5%, а през март 2024-а - 3.1% на годишна база.
Димитър Радев: Влизане в Eврозоната по-късно през 2025 г. e........
© news.bg
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
