Последните данни за изпълнението на бюджета за 2023-а за десетте месеца на годината и прогнозите за ноември оставят надежди, че правителството ще се вмести в планирания бюджетен дефицит до 3% от БВП. От прогнозните данни за ноември се вижда, че то очаква през въпросния месец дефицитът да бъде свит от октомврийското ниво от 1.44 млрд. лева на 1 млрд. лева., или с повече от 400 млн. лева. Това намаление се дължи изцяло на два фактора. Първият е плащането на договорения данък свръхпечалба от "Лукойл Нефтохим". По тази линия в хазната ще влязат около 400 млн. лева допълнително. Вторият фактор са рязко нарасналите постъпления от ДДС от сделки в страната. До април по този най-голям приходоизточник за бюджета имаше спад, след което той постепенно бе преодолян и вече към октомври се отчита ръст от над 20.1% на годишна база. Въпросният ръст се обяснява не толкова с увеличението на потреблението и стокооборота в страната, колкото с фокусирането на усилията на данъчната администрация за събирането на вътрешното ДДС, от една страна, и със занижената база, от която се правят въпросните равнения. Да не забравяме, че през миналата година имаше един шестмесечен период на спад в постъпленията от ДДС от сделки в страната, който сериозно започна да се проявява от октомври 2022-а и продължи до края на март 2023-а година. Намалението бе толкова сериозно, че дори при настоящия ръст то 20.1%, събраният за десетте месеца на 2023-а ДДС от сделки в страната - 8.16 млрд. лева, е едва с 1.23 млрд. повече от събраното вътрешно ДДС за същия период на 2021-а. А за тези две години брутният вътрешен продукт номинално е нараснал с близо 52.3 млрд. лева, или с около 40%, като това ясно може да се види в сравнителните данни по средносрочната бюджетна прогноза, която заедно с проектозакона за бюджета за 2024-а е в парламента.

Важен детайл е, че независимо от успехите в отделни показатели на данъчните приходи като цяло общият размер на показателят "Приходи, помощи и дарения" в Консолидираната фискална програма (КФП), по данните към края на октомври и според прогнозите за ноември изостават от бюджетния план. Според информация на Министерството на финансите в края на единадесетия месец на 2023-а в КФП се очаква да бъдат събрани около 60.1 млрд. лева, или 86.5% от годишния разчет, който е 69.47 млрд. лева. Закриването на този разрив от близо 9.4 млрд. лева само през декември изглежда доста трудно постижима задача. Само за сравнение ще посочим, че към същия период на миналата година - в края на ноември, постъпленията в КФН са били изпълнени на 94.6% от заложените.

Да, през последното тримесечие на 2022-а има свиване на постъпленията от вътрешното ДДС, но то напълно е компенсирано с огромен излишък от ръста на ДДС от внос, който е 60.9% за десетте месеца, 60.2% за единадесетте месеца и 59% за цялата 2022-а година. Този ръст позволява, независимо от свиването на постъпленията от вътрешен ДДС, общите приходи от този косвен данък за цялата 2022-а да нараснат с 18.1%. А ДДС е основният приходоизточник за хазната и в близко бъдеще - през следващите 10 години, не се очертава друг данък или комплекс от данъци (например преките) да могат да го изместят от лидерската позиция.

Борисов: Пари няма, три години вече сме на дефицит

Управляващото мнозинство трябва да има план как до края на годината да излезем на излишък

Всичко това е добре да се има предвид, когато се оценява бюджетната ситуация, защото, независимо от безспорните успехи в събираемостта на ДДС от сделки в страната през 2023-а, те са почти напълно неутрализирани от резкия спад на приходите от ДДС от внос - с почти 15.9% на годишна база. Поради това общите приходи от ДДС за десетте месеца на 2023-а са се увеличили едва с 3.2%. Дори този ръст в края на годината да достигне 6-6.5%, той ще е с близо три пъти по-нисък от отчетения през 2022-а. И когато основният ти приходоизточник в хазната - ДДС, показва такива съотношения, спрямо 2022-а е много трудно да постигнеш заложените завишени очаквания за приходите за 2023-а.

Вярно е, че огромно влияние върху ДДС от внос оказват крайно различните инфлационни индекси, породени от основните вносни стоки в България - изключително скъпи през 2022-а и значително поевтинели през 2023-а. Над тези процеси правителството и министърът на финансите нямат власт. Но точно поради тази причина от голямо значение е правилното и за предпочитане консервативно планиране на макрорамката на бюджета и на очаквания БВП в частност. Както и на планираните въз основа на него приходи по различните източници. Например, може ли да очакваме през 2024-а продължаващ намаляващ темп на инфлацията и на цените на основните стоки и суровини, които внасяме? И как това ще повлияе на приходите от ДДС от внос и на печалбите на "Нефтохим" и предприятията от енергийния сектор, и от там - на постъпленията от данък печалба и дивиденти от държавните предприятия в бюджета?

Дефицит от 0,4% очаква МФ към края на септември

По консолидираната фискална програма и по предварителни данни

Да разчитаме ли и доколко на продължаващо нарастване на вътрешното търсене, което се отразява на приходите от ДДС от сделки в страната?

Как свиването на икономиките в държави от ЕС, които са наши основни търговски партньори, ще повлие на частния бизнес у нас? Това ще доведе ли до свиване на приходите му и на печалбите му и до освобождаване на работна ръка? По какъв начин едно такова събитие ще повлияе проходите от корпоративен данък и на данъка върху доходите на физическите лица?

Всички тези въпроси е добре да бъдат обсъдени и да получат своите професионални и компетентни отговори при гласуването на проектобюджета за 2024-а, а не по време на дебатите да получим поредната порция нищо не значещи политически декларации.

QOSHE - Бюджет 2023 ще бъде вързан, но данъчните приходи продължават да изостават - Петър Илиев
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Бюджет 2023 ще бъде вързан, но данъчните приходи продължават да изостават

17 0
02.12.2023

Последните данни за изпълнението на бюджета за 2023-а за десетте месеца на годината и прогнозите за ноември оставят надежди, че правителството ще се вмести в планирания бюджетен дефицит до 3% от БВП. От прогнозните данни за ноември се вижда, че то очаква през въпросния месец дефицитът да бъде свит от октомврийското ниво от 1.44 млрд. лева на 1 млрд. лева., или с повече от 400 млн. лева. Това намаление се дължи изцяло на два фактора. Първият е плащането на договорения данък свръхпечалба от "Лукойл Нефтохим". По тази линия в хазната ще влязат около 400 млн. лева допълнително. Вторият фактор са рязко нарасналите постъпления от ДДС от сделки в страната. До април по този най-голям приходоизточник за бюджета имаше спад, след което той постепенно бе преодолян и вече към октомври се отчита ръст от над 20.1% на годишна база. Въпросният ръст се обяснява не толкова с увеличението на потреблението и стокооборота в страната, колкото с фокусирането на усилията на данъчната администрация за събирането на вътрешното ДДС, от една страна, и със занижената база, от която се правят въпросните равнения. Да не забравяме, че през миналата година имаше един шестмесечен период на спад в постъпленията от ДДС от сделки в страната, който сериозно започна да се проявява от октомври 2022-а и продължи до края на март 2023-а година. Намалението бе толкова сериозно, че дори при настоящия ръст то 20.1%, събраният за десетте месеца на 2023-а........

© news.bg


Get it on Google Play