Проектобюджетът на правителството за 2024-а вече се появиха много коментари. Показателното е че много малко от тях са положителни. Какво ни предлага въпросната приходно-разходна сметка на държавната хазна, може да научим от придружаващата я средносрочна бюджетна прогноза. Разбира се най-лесното е да се изброят всички увеличения за социални плащания, които предлага правителството. А те се доста на брой и за сериозни суми. Но коректният и деполитизиран анализ предполага да се види, доколко предложената в средносрочната прогноза макрорамка е реалистична и доколко базираните на нея приходи могат да бъдат осигурени, така че да се гарантира фискална стабилност.
По отношение на макрорамката веднага се набива на очи нейният оптимизъм. Заложеният 3.2% реален ръст на Брутния вътрешен продукт при 4.8% годишна инфлация, изглеждат доста розови. Не е ясно как ще се постигне подобен ръст при положение, че основните търговски партньори на България в ЕС има сериозни проблеми в икономиката си и това се вижда от последните данни на Европейската комисия за деветмесечието на тази година. https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/17766954/2-31102023-BP-EN.pdf/cfd84787-03e9-cf95-152e-02be99156365
Правителството смята, че ще осигури този ръст по линия на инвестициите.
"През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката. Очаква се висок растеж на публичните инвестиции и активизиране на частната инвестиционната активност. Заложен е неутрален принос на изменението на запасите за растежа на БВП. По-слабото нарастване на заетостта и кредитите ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата. Подобрението на външната среда ще подкрепи износа, но в резултат на силното вътрешно търсене растежът на вноса ще изпревари този на износа. Приносът на нетния износ ще е отрицателен", пише в последната средносрочна бюджетна прогноза.
На частните едва ли може да се възлага подобна надежда предвид климата у нас и хаотичните предложения на финансовото ведомство за промени в данъците. Що се отнася до публичните инвестиции - те могат да се превърнат в мотор за ръста на БВП, но при пълноценно реализиране на сериозни капиталови разходи. Такива винаги се залагат във всеки бюджет, но реализацията им с всяка изминала година става все по неудовлетворителна. Причината е, че капиталовите разходи се ползват не по предназначение, а като буфер за запушване на всякакви фискални дупки. Ако говорим за потреблението, през тази - 2023-а година то е най-съществен дял в ръста на БВП. От проектобюджета за 2024-а се вижда, че и в него се дава сериозен фокус именно на потреблението като фактор за постигане на заложения ръст на БВП.
Предвидени са сериозни допълнителни разходи за увеличение на пенсиите и за вдигане на минималната работна заплата. Само че това допълнително изливане на пари в потреблението сериозно ще застраши постигането на заложената инфлационна цел от 4.8% средногодишно. Още повече, ако ръстът в кредитите, макар и с намаляващи темпове, продължи, а това неминуемо ще стане при положение, че продължи ръстът на депозитите. Банките трябва да реализират на пазара заливащата ги все още евтина ликвидност. И най-лесният и доходен начин това да се случи е през заемите за населението. На този фон е добре да се предвиди рискът от нов инфлационен скок в ЕС, който може да бъде породен от преустановяване на политиките за увеличаване на лихвените проценти на централните банки (заради ниския ръст и рецесионните заплахи), военните конфликти, климатични дисбаланси и т.н. Такива рискове не са отчетени с отрицателен знак за БВП и за инфлацията в Средносрочната бюджетна прогноза.
В Консолидираната фискална програма за 2024-а, която е общата приходно разходна сметка обединяваща държавния бюджет, Бюджета на държавната пенсионна система, Бюджета на здравната каса и Европейските средства, са заложени приходи от 77.61 млрд. лева и разходи за близо 83. 83 млрд. лева. Резултатът е дефицит от около 6.22 млрд. лева, който е 3% от БВП. Важен момент е, че споменатите разходи са с близо 10.8 млрд. лева повече в сравнение с тези - 73.01 млрд. лева, които правителството очаква да събере през 2023-а. Поне това се вижда от таблиците на стр. 30-31 в Средносрочната бюджета прогноза. Кои политики генерират този разходен ръст?
Водещи в това отношение, както признава самото правителство в своята Средносрочна бюджетна прогноза са социалните политики. При тях е заложен ръст на разходите от 3.68 млрд. лева., като водещо тук е нарастването - с 2.45 млрд. лева, на разходите увеличаване на пенсиите. При харчовете за социално подпомагане ръстът е 745 млн. лева, а за социални помощи и обезщетения - 523 млн. лева.
На следващо място по обем на повишението идват разходите за здравеопазване и за жилищно строителство и благоустройства с по близо 1.3 млрд. лева ръстове. Отбраната сигурността и съдебната система повишават заложените харчове с близо 1.2 млрд. лева. И едва след това идва ред на повишението на средствата за образованието с около 1 млрд. лева. По подробни разбивки по тази тема могат да бъдат открити в таблицата на стр. 73 в Средносрочната бюджетна прогноза.
В увеличените разходи няма нищо лошо, ако те са финансирани със съответстващ устойчив ръст на приходите. А устойчивият ръст идва от нарастване на постъпленията от данъци без вдигане на ставките и странни иновации за допълнителни приходи, за да има предвидимост и сигурност за бизнеса и инвеститорите. Последното правителството не може да се похвали с някакви успехи. В проектобюджета за 2024-а то е заложило ръст на приходите по КФП с близо 6.1 млрд. лева спрямо заложените за 2023-а и с 10.5 млрд. лева спрямо очакваното изпълнение за 2023-а. Забелязвате ли разликата от близо 4.5 млрд. лева? Тя идва от факта, че очакваното, според Средносрочната бюджетна прогноза, изпълнение на приходите - 67.19 млрд. лева, по КФП за 2023-а, е с 1.72 млрд. лева по-малко от заложените в програмата за 2023-а. Като неизпълнение има по всички параметри на приходната част на КФП, в това число и на данъчните и неданъчните постъпления. Конкретните данни могат да се видят в таблицата на стр. 31 в Средносрочната бюджетна прогноза. Причината за неизпълнението на приходите е нереалистичното им планиране, при силно завишени очаквания.
Въпросът тук е каква е вероятността сегашната история с неизпълнението на приходите да се повтори и през 2024-а? Отговорът е, че предвид заложените високи очаквания в КФП за 2024-а и нестабилната външна и вътрешна икономическа конюнктура рискът за подобно и то по сериозно повторение е много висок. Впрочем правителството, или по-скоро финансовият министър, ясно осъзнава, че има проблем с устойчивото увеличение на данъчните приходи в обеми, които да му гарантират покриването на ръста на разходите. Затова не поставя акцент върху тази част от постъпленията в КФП. Това ясно личи от няколко текста в Средносрочната бюджетна прогноза, като може би най показателен е този в частта "Приходни дискреционни мерки" на стр.39. Там пише дословно следното: "Приходните дискреционни мерки за периода 2024-2026 г. се очаква да доведат до общо нетно увеличение на приходите в размер на 2 913,6 млн. лв. През първата година се очаква нетно увеличение на приходите с 1 994,4 млн. лв., а през следващите две години - нетно нарастване съответно с 564,0 млн. лв. и 355,3 млн. лв. С най-голям бюджетен ефект са мерките, свързани с въвеждането на енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия в размер на 20 лв. за 1 мегаватчас, водещи до допълнителни приходи от 2 000 млн. лв. за 2024 г."
Да разбираме, че от нетно увеличение от малко над 2.91 млрд. лева, 2 млрд. лева се очаква да дойдат от вноската от "Булгартрансгаз". А това дружество трябва да си събере тези пари от "Газпром", без те да са предвидени в договорите между двете компании. Смятате ли, че руснаците ще платят? Много е съмнително. Впрочем в последният достъпен отчет на "Булгаргаз" банковите гаранции за евентуални неплащания по договори са за максимум 170 милиона. Така че дори да предположим, че всички те бъдат успешно активирани (което е много съмнително), това няма много да помогне в осигуряването на въпросните 2 млрд. лева. А какво ще се случи с "Булгартрансгаз", ако плати тези 2 млрд. лева в хазната, без да успее да си ги събере? Това няма ли да доведе до дълбока декапитализация на дружеството с всички произтичащи от това негативни финансови и правни последици. Кому е изгодно едно такова развитие на събитията?
Между другото, въобще не е ясно дали и колко от тези 2 млрд. лева ще внесе "Булгартрансгаз" в хазната. Ще припомним, че срещу тази вноска, която не е ясно данък ли е, акциз ли е, такса ли е и на какво правно основание Министерството на финансите иска да я събира, има дело в Конституционния съд. Ако той се произнесе срещу въпросната вноска, какво ще прави тогава бюджетът с планираните, но отрязани 2 млрд. приходи? Тази дупка с какво ще попълни? С намаляване на капиталовите разходи, на които разчита за постигане на заложения ръст на БВП? А може би с нови данъчни иновации, които ще влошат инвестиционния климат?
Въобще по приходната част на така представения от правителството бюджета за 2024-а има много рискове и неизвестни и при това положение да се залага такъв голям ръст на разходите и то на такива с дългосрочен постоянен характер, е меко казано недалновидно.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
